Определение № 475 от 06.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 2229/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Ц. А. З., чрез адв.Ясна С. срещу определение №3814/21.11.2017г., постановено по ч.гр.д. №5862/2017г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на определение №6361/27.10.2017г., т.д.№1131/2017г. на Софийски градски съд е допуснато обезпечение на предявените от „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ срещу И. А. З. искове с правно основание чл.57, ал.3 ЗБН за обезщетение за вреди в размер 4 687 592.52 лева, чрез налагане на възбрана върху собствения на И. З. недвижим имот, подробно описан. Частният касационен жалбоподател, в качеството си на трето заинтересовано лице- собственик на възбрания недвижим имот, моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Навежда оплакване, че възбраненият имот никога не е бил собственост на брат му И. А. З. и не би могъл да бъде обект на обезпечение. С разпореждане от 30.05.2019г. администриращият съд оставя без движение частната жалба с указания за представяне на изложение на основанията за допускане до касационно обжалване. Указанията са надлежно съобщени на жалбоподателя на 05.06.2019г., който отказва да ги изпълни по съображения, изложени в молба вх.№77655 от 13.06.2019г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение след преценка на данните по делото приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, но е процесуално недопустима поради неизпълнение на указанията на съда за представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и следва да бъде оставена без разглеждане. Предмет на касационно обжалване е въззивно определение на САС, с което е отменено първоинстанционното определение на СГС, постановено по молба по чл.389 и сл.ГПК и е допуснато поисканото обезпечение на предявените искове. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение