Решение № 1862 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5684/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. Г. А. с [ЕГН], подадена чрез упълномощен процесуален представител адв. С. Донков, срещу Решение № 875 от 27.02.2025 г., постановено по адм. дело № 1308 по описа на Административния съд – Пазарджик за 2024 година. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), е отхвърлен предявения от А. против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Пазарджик иск за присъждане на обезщетение в размер от 1500 лева, за неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални и физически страдания, за периода от 16.04.2024 г. до 02.12.2024 г., причинени й в резултат на незаконосъобразен административен акт – Заповед за задържане на лице, рег. № 315зз-28 от 16.04.2024 г., издадена от полицейски орган при Районно управление (РУ) – Пещера, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 21.11.2024 г. до окончателното му изплащане. Наред с това ищцата е осъдена да заплати в полза на ответника по иска 100, 00 лв. разноски по делото. Касационната жалбоподателка поддържа, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което предявената от нея против ОД на МВР – Пазарджик искова претенция бъде изцяло уважена. Претендира разноски за две инстанции. Представя доказателства за сторените такива пред настоящия съд. Ответникът – ОД на МВР – Пазарджик с адрес в гр. Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3, оспорва касационната жалба с доводи за неоснователността й, изразено в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й, и потвърждаването на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценява касационната жалба като процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. По съществото на касационната жалба, Върховният административен съд приема следното: Производството по адм. дело № 1308/2024 г. по описа на Административния съд – Пазарджик е образувано по искова молба (л. 5-6 от първоинстанционното дело) и уточнение към нея (л. 22, от същото дело) на А. А. против ОД на МВР – Пазарджик за осъждането на ответника, да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 1 500, 00 лв. за периода от 16.04.2024 г. до 02.12.2024 г., изразяващи се в притеснение, чувство за безпомощност, безсилие, незащитеност, унижение, накърняване на личното достойнство, срам от околните, паник атаки, задух, хипертонични пристъпи и депресивни мисли, причинени й от отменена по съдебен ред като незаконосъобразна, Заповед за задържане на лице, рег. № 315зз-28 от 16.04.2024 г., издадена от мл. инспектор Д. Танев – полицейски орган при РУ – Пещера (л. 16 от адм. дело № 85/2024 г. по описа на Районен съд – Пещера). Съдът е установил от фактическа страна, че със Заповед за задържане на лице, рег. № 315зз-28 от 16.04.2024 г., на полицейски орган при РУ - Пещера, А. е задържана за срок от 24 часа за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). Ищцата обжалвала тази Заповед пред Районен съд – Пещера, който с Решение № 39 от 30.10.2024 г. по адм. дело № 85/2024 г. я е отменил като незаконосъобразна. Съдебното решение е влязло в сила на 21.11.2024 г. За установяване на твърдените емоционални страдания и физически болки в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Г. Г. П., живеещ на семейни начала с ищцата. Въз основа на установената фактическа обстановка, решаващият състав на Административния съд – Пазарджик е приел допустимост, но неоснователност на предявения от А. иск за неимуществена обезвреда. Мотивирал се е, че ищцата не се е справила с доказателствената тежест да установи наличието на изискуемите по ЗОДОВ материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на ОД на МВР – Пазарджик за вреди. Счел е за доказан само първия елемент от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – отменен по надлежния ред като незаконосъобразен, индивидуален административен акт. Приел е, че по делото не са събрани доказателства притеснението, което ищцата е изживяла заради Заповедта, от която се претендира обезвредата, да е дало отражение на нейното физическо здраве или психическо състояние, или да се е отразило негативно на нея или на нейното семейство. Не е установил А. да е променила обичайните си навици, като излизане с приятели или ходене на работа. Изложил е аргументи, че притеснението, стресът и депресивното й състояние, сами по себе си, не предполагат настъпили вреди. Подчертал е, че от доказателствата по делото не се установява ищцата да е потърсила медицинска помощ за твърдените паник атаки и депресивно състояние. На следващо място съдът е обсъдил показанията на разпитания по делото свидетел. Приел е, че от същите се установява настъпване на неимуществени вреди, но че лицето, доколкото е в близки отношения с ищцата, се явява заинтересовано от изхода на правния спор. Обосновал се е, че предвид пребиваването на П. във Валенсия, Испания по време на задържането на А. и три месеца след този момент, той няма как да е придобил непосредствени впечатления за нейното емоционално и психическо състояние. Посочил е, че съгласно показанията на свидетеля, ищцата не е потърсила медицинска помощ за твърдените емоционални и физически страдания. Формирал е извод, че негативните емоции, които А. е преживяла, не надхвърлят минималния праг на негативни изживявания, поради което липсват доказани неимуществени вреди в пряка връзка с отменения незаконосъобразен административен акт. По тези съображения, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Касационната инстанция в настоящия съдебен състав преценява решението на административния съд като частично неправилно. Необосновано административният съд е приел, че ищцата не е доказала вреди, за които претендира обезщетението. От документите в приложеното дело АНД № 85/24 г. по описа на Районен съд - Пещера, което административният съд е изискал, приел и приложил по делото, а именно Заповед за конвоиране на лице рег. № 315з-153/16.04.2024 г. издадена от мл. експ. Г. Даракчиев на длъжност "ОДЧ" в РУ - Пещера, Протокол за личен обиск на лице с рег. № 315р-9286/16.04.24 г. и Докладна записка от мл. разузнавач У-Батак, гр. "КП" при РУ-Пещера, мл. експ. Н. А. се установява, че задържането на ищцата е станало през нощта на 16 срещу 17 април 2024 година, за целите на задържането й, ищцата е конвоирана през нощта - 04,00 ч. от [населено място] до РУ - Пещера със служебен автомобил Шкода, като конвоирането е извършено от двама мъже - служители на РУ-Пещера. Тези факти, преценени в тяхната съвкупност обосновават извод за преживени от ищцата притеснение, тревожност и стрес при и по време на задържането й. От показанията на разпитания по делото свидетел става ясно, че тревожността, уплахата на ищцата от задържането й, е продължила месеци след това. Фактът, че разпитаният по делото свидетел живее на семейни начала с ищцата не е достатъчен за преценката, че той е заинтересован от изхода на делото и да не се възприемат показанията му. От показанията му следва, че той се чувства отговорен, до известна степен, за случилото се с ищцата. При разпита, свидетелят е заявил "Задържаха я заради това може би, че в къщи по време на обиска са открили СБД, което е мое, индустриален коноп, за който имам документ. Това е моят бизнес и с това се занимавам. Аз съм председател на асоциацията на българските производители на индустриален коноп." От тези показания следва извод за съпричастност към случилото се с ищцата, а не на заинтересованост от изхода на делото й. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, по делото не са ангажирани доказателства за здравословни проблеми на ищцата, предизвикани и свързани със задържането й. Липсата на доказателства по този въпрос, води до извод, че изпитваната тревогата и стресът от задържането, макари и в началото да са били с по-висок интензитет, са намалявали с времето до отшумяването им. Имайки предвид гореизложените обстоятелства, както и периодът, за който се претендира обезщетението - 7 месеца и 16 дни, а така също и размера на присъжданите обезщетения в аналогични случаи, касационният състав преценява на осн. чл.52 ЗЗД, че размерът на справедливото обезщетение в конкретния случай е 750 лева, равностойни на 384 евро. До този размер следва да се отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно, а вместо това искът се уважи за същия размер, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.11.24г. ( датата на влизане в сила на решението на районния съд, с което заповедта за задържане на ищцата е отменена). В останалата част решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, на ищцата следва да се присъдят и разноски, направени по делото, които са своевременно заявени, както пред първата, така и пред касационната инстанция. Следва, на осн. чл. 10, ал. 3, изречение първо ЗОДОВ да й се присъдят платените държавни такси за първоинстанционното и касационното производство в пълен размер или общо 15 лева, от които 5 лева за първоинстанционното производство и 10 лева за касационното. Направените разноски за адвокатско възнаграждение следва да й се присъдят пропорционално на уважената част от иска, на осн. чл. 10, ал. 3, изречение второ ЗОДОВ. Изчислени по посочения начин, дължимите на ищцата разноски за адвокат пред административния съд са в размер на 200 лева, а за касационната инстанция в размер на 375 лева. Общо дължимите на ищцата разноски за съдебното производство са 590 лева или 302 евро. Ответникът в касационното производство своевременно е заявил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От ответника е представен писмен отговор на касационната жалба. За това процесуално действие, съдът му определя юрисконсултско възнаграждение в съответствие с минималния размер, определен в Наредбата за правната помощ, а именно 100 лева или 51 евро. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал.2 и чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд