Определение № 2749 от 01.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1725/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, чрез процесуалния му пълномощник – адв. С. К., срещу определение № 145/12.06.2025г., постановено по т.д. № 135/2024г. на Апелативен съд – Велико Т., с което по реда на чл. 248 ГПК е изменено решението по делото в частта за разноските, в частта му, с която не е уважена молбата на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение за разликата над 2000 лв. до пълния размер на търсената сума от 16 830 лв. Жалбоподателят поддържа, че в обжалваната му част определението е неправилно. Сочи, че въззивният съд е приел молбата му по чл. 248 ГПК за частично основателна и е осъдил ищцата К. Колцеа да му заплати само сумата от 2000 лв., приемайки че за разликата до пълния претендиран и заплатен размер на адвокатското възнаграждение е основателно възражението й за прекомерност. Твърди, че съдът не е съобразил, че търсеното възнаграждение е не само за обжалваната от него уважена част от исковата претенция в размер на 60 000лв., но и за отхвърлената част от иска, по която е осъществена защита по въззивната жалба на противната страна, а именно за разликата над сумата от 160 000 лв. до размер от 300 000 лв. С оглед горното счита, че обжалваемият интерес във въззивното производство възлиза на 200 000 лв. и търсеното адвокатско възнаграждение не надхвърля размера на следващото се по Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, възлизащо на сумата от 12 650 лв., която сума е без начислен върху него ДДС. Поддържа, че въззивният съд е съобразил само интереса по въззивната жалба на застрахователя, но не и този по жалбата на ответната страна, поради което определеното възнаграждение е несъразмерно. С оглед подробно изложените доводи претендира отмяна на определението в обжалваната му част, като претендира допълнително да му се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 14 742 лв. Ответната по частната жалба страна – К. Колцея, оспорва същата чрез процесуалния си представител – адв. Ю. Й. по съображения, изложени в писмен отговор от 30.07.2025г. Твърди, че в откритото съдебно заседание пред АС – Велико Търново не се е явил представител на застрахователното дружество и не бил представен списък на разноските, което довело до производството по чл. 248 ГПК. Счита, че пред въззивния съд не са събирани нови доказателства и определеният размер на присъдено адвокатско възнаграждение от 2000лв. е справедлив. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, като обсъди доводите на страните и материалите по делото намира следното: С въззивното решение № 126/02.12.2024 г. по в.т.д. № 135/2024г. на Апелативен съд – Велико Т. е отменено решение № 40/11.04.2024г. по т. д. №102/2023г. на ОС - Плевен, в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен за сумата над 120 000 лева до размер на 160 000 лева – обезщетение по чл. 432, ал.1 КЗ, ведно с лихвата от 09.07.2021г., както и в частта, в която застрахователната компания е осъдена да заплати държавна такса към бюджета върху уважената част от иска в размер над сумата 4800 лева, разноски по сметка на съда /за вещо лице и преводач/ над сумата 390 лева и изцяло в частта за адвокатските възнаграждения, вместо което е отхвърлен искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, предявен от К. Колцеа против ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД за сумата над 120 000 лева до размера на 160 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 19.08.2019г., ведно със законната лихва, считано от 09.07.2021г. до окончателното изплащане. С решението е потвърдено първоинстанционното решение в останалата обжалвана част, с която искът е отхвърлен за разликата над 160 000 лв. до пълния му предявен размер от 300 000лв. Въззивният съд е бил сезиран с две жалби – от ищцата К. Колцеа – за отхвърления размер на иска й за разликата над 160 000 лв. до 300 000лв., и от ответника – застраховател, срещу решението в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на К. Колцеа обезщетение за разликата над 100 000 лева до 160 000 лева, т.е. за сумата от 60 000 лева. Видно от мотивите на горепосоченото съдебно решение на застрахователя не са присъдени разноски за въззивното производство. Установява се, че от „Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е подадена чрез ЕПЕП на 11.11.2024г. молба с приложен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 16 380 лева за осъществено представителство от пълномощника на дружеството във въззивното производство, която не е била докладвана на съдията до провеждане на съдебното заседание на 12.12.2024г., а е приложена по делото след него. Сезиран с две молби по чл. 248 ГПК, въззивният съд с обжалваното определение е приел за частично основателно искането на застрахователното дружество за присъждане на разноски, като е допълнил решението си и е осъдил ищцата да му заплати сумата от 2000 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение. За да постанови горното е приел, че разноски са сторени и поискани своевременно, но е основателно заявеното от ищцата възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Апелативният съд е посочил, че не е налице фактическа и правна сложност на въззивното производство, съобразявайки извършените процесуални действия по делото, разглеждането на което е приключило в едно съдебно заседание, без събиране на доказателства. Счел е, че пренесеният пред въззивния съд спор се е свеждал единствено и само до размера на справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД. С оглед горното и съобразявайки наднационалната съдебна практика - решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С - 438/22 г., е приел, че уговореното и заплатено от застрахователя на пълномощника му възнаграждение за процесуално представителство в размер на 16 380 лева за въззивното производство е прекомерно и следва да бъде намалено и съответно присъдено съобразно изхода на въззивното производство възнаграждение в размер на 2 000 лева. Като аргумент е посочил и че дори и по Наредбата следващото се възнаграждение възлизало на 5450 лв. ВКС, състав на Първо търговско отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество. Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е частично основателна. С оглед постановеното задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК решение от 25.01.2024г. по дело С - 438/22г. на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация, Наредба № 1/09.01.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа / загл. изм. ДВ бр. 14/2025г./ е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, и националният съд е длъжен да откаже да я приложи, поради което размерът на възнаграждението не може да бъде определен съобразно разпоредбите на Наредбата. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., определение № 1806 от 28.06.2024 г. по ч. т. д. № 586/2024 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 4497 от 09.10.2024 г. по т. д. № 2886/2024 г. на ВКС, IV гр. о. и др., установените с Наредба № 1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир за съда при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за него, като те подлежат на преценка, от значение за която са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В определение № 1640 от 4.04.2024 г. по ч. гр. д. № от 3549/2023 г. на ВКС, III г. о. е прието, че в процеса, който извършва съдът при определяне на възнаграждението на адвокат, намират приложение принципите за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално възнаграждение (чл. 36, ал. 2 ЗА - изисква самото възнаграждение да е обективно и справедливо) и принципът за съразмерност (правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес - чл. 78 ГПК). Въззивният съд е уважил направеното пред него възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на частния жалбоподател, като правилно е приел, че не е налице фактическа и правна сложност на делото с оглед обстоятелството, че спорът пред тази инстанция е бил основно относно размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, приключило е в едно съдебно заседание, без събиране на нови доказателства. Същевременно при отчитане на това, че отговорността за разноски следва от изхода на спора, въззивният съд не е съобразил при уважаване на възражението, че разноските на застрахователното дружество са сторени не само във връзка с подадената от него въззивна жалба, както е посочил в определението си, но и като защита по жалбата на противната страна. Това следва и от самото описание в акта на предмета на делото, така и от възприетия за ориентир размер на възнаграждението по Наредба 1/2004г. Обжалваемият интерес във въззивното производство не е само сумата от 60 000 лв. и разноски не се следват само за уважената част от въззивната жалба на застрахователя, а именно отменената част за присъдено обезщетение за разликата над 120 000 лв. до 160 000 лв., но и за потвърдената част на отхвърлителното иска решение, а именно – за размер на претенцията над 160 000 лв. до 300 000 лв. Ето защо преценяваната като ориентир сума от въззивния съд като следващото се възнаграждение по Наредба №1/2004г. в определението му по чл. 248 ГПК – 5450 лв. не съответства на размера на интереса, за който се следват разноски на ответното застрахователно дружество. Предвид горното, макар настоящият съдебен състав да споделя извода, че възнаграждение от 16 380 лева се явява прекомерно с оглед сложността и характера на въззивното производство в случая, то намаляването му на сумата от 2000лв. е несъответно на изхода на спора и с оглед обжалваемия интерес, който е не само по въззивната жалба на застрахователното дружество, но и с оглед защитата по жалбата на противната страна и е общо 200 000лв. Предвид горното жалбата се явява частично основателна и следва да се уважи съответно, като на частния жалбоподател се присъди допълнително адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на сумата от 4 000 лв. Общ размер от 6 000лв. като адвокатско възнаграждение за въззивното производство при обжалваем интерес от 200 000лв., се явява справедлив и обоснован с оглед възражението за прекомерност на противната страна. Неоснователно е искането на застрахователното дружество за допълнително присъждане на разноски за разликата над 6 000 лв. до пълния претендиран размер от 16 830 лв., който се явява прекомерен. Воден от горните съображения, ВКС, ТК, Първо търговско отделение