Решение № 207 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7816/2014 г.

Решение № 207 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7816/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Финансово-стопанска дейност и управление на собствеността" ("ФСДУС") при община Две могили, срещу решение № 8 от 10.04.2014 г. постановено по адм. дело № 473 по описа за 2013 г. на Административен съд - Русе. Касационният жалбоподател навежда оплаквания за неправилност на съдебния акт поради материална незаконосъобразност, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че община Борово не е оспорила обстоятелството, че не е данъчно задължено лице, поради което съдът не е следвало да се произнася по него. Наредбата на общината не предвижда ред за освобождаване от ТБО за 2013 г. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна община Борово не е изразила становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение по жалба на община Борово първоинстанционният съд е отменил АУПВД № 844/26.09.2013 г. издаден от главен специалист "Местни данъци и такси" ("МДТ") на община Две могили и потвърден с решение № 11 (без дата) на директора на дирекция "ФСДУС" при община Две могили, с който е установено публично вземане по декларация за такса битови отпадъци I-ва вноска 2013 г. - в общ размер на 229,41 лева главница и лихва, а община Две могили е осъдена да заплати на община Борово 150,00 лева, представляващи разноски по делото. Решението е неправилно. Съобразно представените доказателства по делото съдът е приел, че имотът по декларация вх. № № 07080000053 от 25.02.2010 г. на община Борово е предоставен със заповед № РД-09-465/4.08.2000 г. на министъра на образованието и науката за управление на Дом за отглеждане и възпитание на лишени от родителска грижа с. Брестовица, община Борово, който имот към него момент е държавна собственост. Домът и тогава и сега като обслужващо звено е юридическо лице, предвид чл. 10, ал. 5 от Закона за народната просвета. Съдът приема, че АУПВД е издаден в нарушение на материалния закон, предвид чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, вр. с чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ, чл. 12, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и § 8, ал. 1 и ал. 5 от Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за народната просвета (ЗНП), защото данъчно задължен за процесния имот публична общинска собственост е ДДЛРГ "Св. Иван Рилски", с. Брестовица, на когото, процесния УПИ - IХ, в кв. 60 в с. Бъзовец, предоставен безвъзмездно за управление. Имотът е заведен в баланса на второстепенния разпоредител с бюджетни средства ДДЛРГ - с. Брестовица, който го стопанисва. Изложил съображения, че към момента на деклариране на имота по чл. 14 от ЗМДТ от община Борово, нормата на чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ не е съществувала. С оглед на това е приел, че издадения АУПВД е насочен към ненадлежен адресат- общината, поради което се явява незаконосъобразен. Тези правни изводи са в нарушение на материалния закон. По силата на § 8, ал. 1 от ДР на Закона за народната просвета от 1.01.2007 г. държавните и общинските обслужващи звена със социално предназначение - домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, се преобразуват от обслужващи звена в системата на народната просвета в специализирани институции за предоставяне на социални услуги - домове за деца, финансирани като делегирана от държавата дейност на общината, на чиято територия се намират, а съгласно ал. 5 с преобразуването на обслужващите звена по ал. 1 предоставените им за управление имоти и вещи - публична държавна собственост, стават публична общинска собственост на съответната община, на територията на която се намират. С § 8, ал. 2 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета изрично е посочено, че домовете по ал. 1 преминават в управление на кмета на съответната община, който е и работодател на персонала в тях. В съставения акт за публична общинска собственост № 922/1.04.2010 г. (АПОС) за УПИ Х, кв. 60, с. Бъзовец също е отразено, че на кмета на община Борово са предоставени права за управление върху имота по чл. 12, ал. 5 от ЗОС, според която разпоредба имотите и вещите - общинска собственост, които не са предоставени за управление на други лица, се управляват от кмета на общината. Следователно в случая е неприложим чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ. Управлението на имота в с. Бъзовец предоставено на дома през 2000 г. от министъра на образованието и науката, по силата на закона е преминало върху кмета на общината, а собствеността от държавата е преминала в собственост на община Борово, на чиято територия се намира дома за отглеждане и възпитание на деца лишени от родителска грижа в с. Брестовица. Следователно по силата на изменението на закона данъчно задълженото лице е община Борово, а не Дома за деца лишени от родителски грижи (ДДЛРГ) "Св. Иван Рилски" с. Брестовица, община Борово, а чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ е неприложим. Качеството на дома на второстепенен разпоредител с бюджетни кредити не променя този извод. Като е приел, че общината не е данъчно задължено лице, съдът е постановил материално незаконосъобразно съдебно решение. Второто съображение на съда за отмяна на оспорения административен акт е наличието на основание за освобождаване на от заплащане на такса битови отпадъци, за което е подадена съответната декларация от община Борово. Съдът посочва, че в Наредба № 5 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите, предоставяни на физически и юридически лица на територията на община Две могили, област Русе (Наредба № 5) на Общински съвет - Две могили, приета на основание чл. 9 от ЗМДТ, за 2013 г. не е предвиден ред за освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване за застроените поземлени имоти, какъвто е процесният. Приема, че липсата на уредба за упражняване на това право за освобождаване от заплащане на ТБО, не лишава субектите от тази възможност, предоставена със закон с чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ. Съдът приема, че фактическото неползване на имота обосновава неползване на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, а липсата на ред за освобождаване от заплащането на таксата не може да породи задължение за плащането й. Мотивите за материално незаконосъобразни. При спазване на принцип за финансова децентрализация на общините с измененията в ЗМДТ, в сила от 2004 г., на общинските съвети са предоставени правомощия да определят хипотезите на облекчения при заплащане на ТБО и основанията за освобождаване от заплащането й. Разпоредбите на чл. 71 от ЗМДТ в редакцията до изм. ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г. не урежда такива хипотези, защото по силата на чл. 9 от ЗМДТ това е в правомощието на общинския съвет на общината. Аргумент за това се извежда от отмяната на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ (редакция ДВ, бр. 103/99 г. до изм. ДВ, бр. 119/2002 г. в сила от 1.01.2004 г. ), който е уреждал право да не се плаща ТБО, когато имотите няма да се ползват през цялата година и е подадена декларация. С отмяната на посочената законова разпоредба за периода до 1.01.2014 г. общинският съвет решава с подзаконов нормативен акт дали да уреди и как хипотези на освобождаване от плащане на ТБО. В случая наредбата на община Две могили урежда хипотеза на освобождаване от заплащане на ТБО за процесния период от време само за незастроени недвижими имоти, но не и за застроени . След като не съществува разпоредба от по-висок ранг, която да урежда право на освобождаване от плащане на ТБО за всички имоти, таксата се дължи при реално извършени услуги за процесния период от време. По делото не е спорно, а има и събрани доказателства за предоставяне и на трите услуги, формиращи ТБО. Материалната законосъобразност на административния акт се преценява към момента на издаването му, предвид чл. 142, ал. 1 от АПК. Като е приел, че АУЗД е незаконосъобразен съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Процесният период от време, за който е начислена такса битови отпадъци е 2013 г. Съдът е обсъдил заповед № 853 от 25.10.2012 г. на кмета на община Две могили, издадена на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, с която е установено, че с. Бъзовец е в границите на районите, в които се извършват услугите по чл. 62 от ЗМДТ. След обсъждане на събраните по делото доказателства (договори, решения, план сметка, писма, протоколи, фактури, наряди и др.) е достигнал до извод, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване са реално предоставяни в с. Бъзовец. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че АУПВД е издаден от компетентен орган, но в нарушение на установената форма, предвид липсата на посочване в него, както на определения размер на таксата за отделните услуги, включени в общия размер на ТБО, така и на отчетната стойност на имота, от която следва да бъде изчислена дължимата сума. Правните съображения на съда са материално незаконосъобразни. Съгласно чл. 160 от ДОПК вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ съдът решава делото по същество. Административният акт е издаден на 26.09.2013 г., към който момент установяването, обезпечаването и събирането на местните такси се извършва по реда на ДОПК, а не на АПК, по който ред са установявани и събирани местните такси, предвид чл. 9б, ал. 3 от ЗМДТ, изменен ДВ, бр. 98/2010 г. Поради това нарушаването на чл. 62 от ЗМДТ не е основание за връщане на преписката на административния орган, а административният съд е длъжен при оспорване на АУЗД по реда на ДОПК да провери законосъобразността на определения размер на ТБО. В този смисъл няма изложени правни изводи, въпреки представените доказателства и за отчетна стойност и за данъчна оценка на имота. Неизлагането на мотиви по размера на определената ТБО представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага връщане на делото за ново разглеждане, при съобразяване с мотивите на касационната инстанция за дължимостта на ТБО от общината. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд