Определение № 282 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1253/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 428 от 15.11.2013 г. по гр.д. № 53/2013 г. на Б. апелативен с ъд, с което са оставени без разглеждане като недопустими подадените от дружеството, представлявано от управителя М. Д. молби от 28.09.2013 г. и 8.10.2013 г. за допълване по реда на чл.248 ГПК на решение № 73 от 24.07.2013 г., постановено по същото дело. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Частният жалбоподател е депозирал молби от 28.09.2013 г. и 8.10.2013 г. за допълване на решение № 73 от 24.07.2013 г., постановено по гр.д. № 53/2013 г. на Бургаския апелативен съд, в частта за разноските. Съдът е оставил същите без разглеждане, като просрочени. Определението е правилно. Препис от решението жалбоподателят е получил на 22.08.2013 г. и спрямо тази дата едномесечният срок за обжалване, в който може да бъде заявено искането за допълването му в частта за разноските, е изтекъл на 23.09.2013 г. Двете молби от 28.09.2013 г. и 8.10.2013 г. са депозирани извън този срок. С обжалваното в настоящето производство определение въззивният съд е констатирал това просрочие и е върнал молбите. Този съдебен акт е законосъобразен и поради това следва да бъде потвърден. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.