Определение № 310 от 22.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 234/2018 г.

Производството е по чл. 248 ГПК и е образувано по молба вх. № 3456/11.04.2019г. на Военномедицинска академия гр. София, за допълване в частта за разноските на постановеното по настоящото дело решение № 26/13.03.2019г. на ВКС ІІІ ГО, с което е отменено въззивното решение на СГС и са отхвърлени исковете по чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ, предявени от Р. Г. срещу ВМА. Молителят, твърди, че с оглед изхода на спора, ищцата му дължи разноски за юрисконсултско възнаграждение, съответно за въззивна и касационна инстанция. В срока за отговор, ищцата Р. Г. е възразила, че искането е недопустимо и неоснователно. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, същата е основателна. Когато съдът е пропуснал да се произнесе по искане за присъждане на разноски с окончателния си акт, по инициатива на страната той го допълва на основание чл.248 ГПК, като присъжда направените и доказани разноски в производството, съобразно изхода на спора. В случая, с решение №26/13.03.2019г. на ВКС ІІІ ГО е отменено въззивното решение на СГС и са отхвърлени исковете на Р. Г. по чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ. Касаторът ВМА е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции още с касационната жалба. При това положение, на молителя по чл.248 ГПК- ВМА, се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивна и касационна инстанция, съгласно чл.78, ал.8 ГПК и чл.23 от Наредбата за заплащането на правната помощ общо в размер на 200лв.. Воден от горното, ВКС