Определение № 2192 от 28.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1245/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Ч. против решение №257 от 23.10.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело №492 по описа за 2025 г. на Пернишкия окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав. С въззивното решение е отменено решение № 378 от 15.04.2025 г. по гр. д. № 5357 по описа за 2024 г. по описа на Пернишкия районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Г. Д. Ч. срещу държавата и М. М. С. иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на ищеца на договора за продажба, сключен между Т. С. С. като продавач и М. М. С. като купувач, обективиран в нотариален акт № ...., том ....., рег. №......., дело № ......../..... г. на нотариус Н. З. с район на действие ПРС, с който Т. С. С. е продал на М. М. С. 3/8 идеални части от поземлен имот с идентификатор № ............... по КККР, одобрен със заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 1291 кв.м., находящ с в землището на [населено място], ул. „...“ № .., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:ниско застрояване/до 10 м./, заедно с попадащите върху поземления имот сгради:3/4 идеални части от сграда с идентификатор ........................... със застроена площ от 13 кв.м., сграда с идентификатор .......................... със застроена площ от 38 кв.м. и сграда с идентификатор ............................ със застроена площ от 23 кв.м.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо, необосновано и неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения-основания за касационно обжалване по чл.281, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи нищожност на съдебния акт поради липса на липса на мотиви, което възпрепятства неговата разбираемост, недопустимост и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. Допустимо ли е осъждане на държавата в качеството и на правоприемник по чл.11 от Закона за наследството по иск по чл.135 от ЗЗД?

2. Какви са правомощията на въззивната инстанция при нередовна искова молба?

М. М. С. застъпва становището, че няма основание за допускане на решението на Пернишкия окръжен съд до касационно обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба срещу решението на Пернишкия окръжен съд е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Г. Д. Ч. е посочил в исковата молба, че Т. С. е негов длъжник, което е установено с влезли в сила съдебни решения, издадени са изпълнителни листове и са образувани изпълнителни производства. На 10.10.2019 г. длъжникът е продал на бившата си съпруга М. М. С. описания по-горе недвижим имот на цена от 9 500 лв. при данъчна оценка от 57 185,09 лв. Понеже сделката го уврежда, ищецът е поискал от съда на основание чл.135 от ЗЗД тя да бъде обявена за недействителна спрямо него. Понеже длъжникът Т. С. е починал преди завеждане на исковата молба и неговата дъщеря Е. Т. Т. и неговият брат М. С. М. са направили отказ от наследство, ищецът е поискал и съдът е конституирал като правоприемник на продавача-длъжник и ответник по делото държавата. След това с решението си Пернишкият районен съд е обявил за недействителна на основание чл.135 от ЗЗД покупко-продажбата на недвижимия имот.

Купувачът М. М. С. е обжалвала първоинстанционното решение, излагайки съображения за недоказаност на нейното знание за увреждащия характер на сделката.

Пернишкият окръжен съд служебно е установил, че починалият няма живи чичовци и лели, но има двама първи братовчеди, поради което е счел за неправилен извода на районния съд, че няма наследници на починалото лице, които да са призовани към наследяване или че всичките негови наследници са се отказали от наследство. Освен това е посочил, че когато няма наследници по закон съгласно чл.11 от ЗН, имотите с жилищен характер, какъвто е имотът-предмет на покупко-продажбата, се наследяват не от държавата, а от общината, поради което е следвало да бъде конституирана [община], а не държавата. Въз основа на тези разсъждения въззивният съд е стигнал до извода, че предявеният иск е неоснователен и не се налага да се анализира наличието на останалите предпоставки за уважаването на предявения иск по чл.135 от ЗЗД. Затова е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил иска на касатора.

Така постановеното въззивно решение не е нищожно, понеже съдържа разбираеми мотиви. Решението обаче се явява недопустимо, тъй като в производството по иск с правно основание чл.135 от ЗЗД страните по атакуваната сделка са задължителни другари по смисъла на чл.216, ал.2 от ГПК и участието им в това производство е условие за допустимостта на иска. За процесуалната им легитимация и съвместно конституиране съдът следи служебно във всеки етап на производството до приключването на делото. При смърт на ответна страна в процеса по иск по чл.135 от ЗЗД процесуално легитимирани да бъдат конституирани за участие по делото са нейните правоприемници, респективно наследниците, които са приели наследството. Когато призованите към наследяване са се отказали да го приемат, на ищеца следва да се укаже да посочи наследниците от следващия ред и така до изчерпване на законните наследници и преминаване на наследственото имущество към държавата или общината След като е констатирал нередовността на исковата молба, въззивният съд е бил длъжен да предприеме съответните действия по нейното отстраняване, а вместо това направо е постановил решение по съществото на спора. Това нарушение на въззивния съд е довело до недопустимост на съдебния акт. В този смисъл е съдебната практика-както цитираното от касатора решение № 232 от 11.02.2019 г. по гр. д. № 49518/2017 г. на III ГО на ВКС, така и решение № 151 от 27.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 785/2010 г. на III ГО и ТР № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК. Ето защо, поради този констатиран порок, решението на Пернишкия окръжен съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване, без да е необходимо да се преценява дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по поставените от касатора въпроси.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение