Решение № 6228 от 14.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13831/2016 г.

Решение № 6228 от 14.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13831/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Областен управител на област Б. против решение № 1533/03.10.2016 г. по адм. д. № 1049/2016 г. по описа на Административен съд - Б.. О. решението като неправилно. Излага съображения, че съгласно § 27, ал. 2 ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, Общинският съвет предоставя земи от ОбПФ при наличие на изрично посочени предпоставки. Едно от условията е производствата за обезщетяване по чл. 10б ЗСПЗЗ да са приключили. При спазване на изискванията на тази разпоредба, решението на О. С. е следвало да бъде взето само при наличие на безспорни данни за отсъствие на реституционни претенции, което не е сторено. За процесния земеделски имот липсват данни, че не попада в земите, определени с решение на ОС за предоставяне на обезщетяване на собственици на имоти по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и по този въпрос в решението не са изложени мотиви. Моли да бъде отменено решението. Ответникът по касационната жалба - Общински съвет С., редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище по делото, представено от адв. Д. Д. АК-Б., се оспорва касационната жалба. Съдът е преценил представения Протокол № 15/30.03.2001 г. на О. С. и е приел, че от него не следва извод, че имотът е предоставен като обезщетение на бивши собственици по чл. 10б ЗСПЗЗ. Отдаването на имота под наем е форма на управление, а не на разпореждане. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилен е изводът на съда, че отдаването на имота под наем е форма на управление, а не на разпореждане и за горното няма законови пречки с оглед правомощията на Общинския съвет по чл. 21, ал. 1 ЗМСМА. Установено е, че имотът не е бил използван 15 години, а ОбСЗ не е изготвила план за разпределение и възстановяване на правоимащите. Спазена е процедурата по чл. 8, ал. 4 и чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - Б. е образувано е по заповед № РД-09-25/17.05.2016 г. на Областен управител на област Б., с която се оспорва решение № 226 на Общински съвет С., прието на заседание, проведено на 28.04.2016 г., отразено в протокол № 10, с което се допълва "Годишната програма за управление и разпореждане с имоти - общинска собственост за 2016 г. ", приета с решение № 98/29.01.2016 г. на общински съвет С., като се включва следния имот: ПИ 096001 с площ от 106 696 кв. м., находящ се в месност "Церова локва", землище на с. Г. с начин на трайно ползване нива, актуван като частна общинска собственост с акт № 1414/19.10.2009 г. и се разрешава на Кмета на О. С. да отдаде чрез провеждане на публичен търг с тайно наддаване посочения имот под наем, а на основание чл. 14, ал. 8 от Закона за общинската собственост е одобрена Годишна наемна цена в размер на 1 970,00 лева, като начална тръжна такава и изпълнението на решението е възложено на Кмета на О. С.. Съдът е отхвърлил оспорването на Областния управител. Приел е, че оспореното решение е взето от компетентен орган, в кръга на правомощията му, с необходимото мнозинство, мотивите за решението се съдържат в докладната записка на Кмета на община С., а самото решение е законосъобразно. Решението на ОбС не е разпоредително и не променя характера на земеделския имот от общински в някакъв друг вид имот. Няма пречка имотът да послужи за обезщетение по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ, поради това че не е налице хипотезата на разпореждане от страна на Общината с този имот. Решението е правилно. Съдът е обсъдил подробно становищата на страните, изяснил е фактите по делото и е съобразил приложимия материален закон. От фактическа страна по делото е установено, че Общински съвет С., е приел решение № 226 на заседание, проведено на 28.04.2016 г., на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА, във връзка с чл. 8, ал. 8 от Закона за Общинската собственост, с което е допълнил "Годишната програма за управление и разпореждане с имоти - общинска собственост за 2016 г. ", приета с решение № 98/29.01.2016 г. на общински съвет С., като е включил следния имот: ПИ 096001 с площ от 106 696 кв. м., находящ се в местност "Церова локва", землище на с. Г. с начин на трайно ползване нива, актуван като частна общинска собственост с акт № 1414/19.10.2009 г., разрешил е на кмета на община С. да отдаде под наем, чрез провеждане на публичен търг с тайно наддаване този имот и е одобрил Годишна наемна цена на имота, възлизаща на 1 970,00 лева. С предходно решение № 227/30.03.2001 г. по Протокол № 15/30.03.2001 г. на Общински съвет С., процесният общински имот е бил предоставен на ОбС "Земеделие" за обезщетение на правоимащите лица по чл. 10б ЗСПЗЗ. Обосновани са изводите на съда, че оспореното решение на Общински съвет С. не противоречи на решението му от 2001 г. Действително съгласно чл. 19, ал. 11 ППЗСПЗЗ при необходимост от земеделски земи за обезщетяване на бивши собственици, Общинската служба по земеделие прави мотивирано предложение, чрез кмета на общината до общинския съвет за обезщетяване на собствениците от общинския поземлен фонд и Общинският съвет разглежда предложението на първото си заседание след постъпването му, когато в землището не са свободни земи от държавния поземлен фонд. В разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗСПЗЗ/ в редакцията и към Д. в. бр. 13/2007 г./, е посочено, че тези свободни земи общините са длъжни да предоставят за срок от 5 години. Този законоустановен срок е изтекъл, а и посочената разпоредба на закона е отменена с Д. в. бр. 62/2010 г. От анализа на правната уредба следва, че приетото решение от 2001 г. на О. С., с което определени общински земеделски земи са били предоставени на Общинска служба по земеделие за евентуално обезщетяване на собственици, не води до незаконосъобразност на оспореното в настоящото производство решение. Явно е, че през изминалия период от 15 години не се е появила необходимост от ползването на процесния имот като имот за обезщетение. Както правилно е посочил съдът, решението за отдаването на имота под наем не го изважда от патримониума на общината и при необходимост той пак може да се ползва като резервен фонд за обезщетение. Нещо повече, отдаването му под наем е израз на грижата на собственика на земята да бъде тя ползвана по предназначение, а не да се превърне в пустееща и нестопанисвана земя. Решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,