Определение № 1774 от 11.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1028/2024 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.77/23.01.24 по ч.г.д.№.463/23 на АС Варна молбата на адв.С. Н. като пълномощник на Т. П. Р. за изменение на определение №.632/29.11.23 по в.ч.г.д.№.463/23 на АС Варна в частта му относно присъденото на основание чл.38 ЗА адвокатско възнаграждение е оставена без уважение като неоснователна. Постъпила е частна жалба от адв.С. Н., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответната страна КПКОНПИ не взема становище Частната жалба е допустима-подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С определение №.632/29.11.123 по г.д.№.463/23 на АС Варна, след отмяна на определение №.260152/7.09.23 по г.д.№.849/23 на ОС Варна /с което са оставени без уважение молбите по чл.248 ГПК на Т.Р. и С.Р. за изменение на определение №.260130/16.08.23 (за прекратяване на производството по делото поради отказ от иска) чрез присъждане на разноски/, КПКОНПИ е осъдена да плати на С.Р. на основание чл.78 ал.4 ГПК 4000лв. разноски за адвокатско възнаграждение и на основание чл.38 ал.2 ГПК на адв.С. Н. като пълномощник на Т.Р. на основание чл.38 ЗА 1416лв. адвокатско възнаграждение. С атакуваното понастоящем определение №.77/23.01.24 по г.д.№.463/23 на АС Варна е прието, че размерът на присъденото на адв.Н. възнаграждение е правилно определен и възраженията й са неоснователни. С исковата молба, по която е образувано г.д.№.849/20 на ОС Варна, се претендира на основание чл.153 ЗПКОНПИ отнемане на имущество както следва: в размер на 13176,76лв. от С. Т. Р., в размер на 130530,16лв. от С. Т. Р. и Т. П. Р., и в размер на 11280,01лв. от Т. П. Р.. По делото и двамата ответници са били представлявани от адв.С. Н., която са упълномощили с отделни пълномощни. Тя ги е представлявала в проведените две открити съдебни заседания /след които производството е прекратено/ и е подала от тяхно име общ отговор на исковата молба, общ допълнителен отговор във връзка с уточнителна молба на ищеца и обща молба, с която конкретизира наведените в отговорите твърдения за заемни средства. След прекратяване на производството от името на ответниците е поискано присъждане на разноски, като са представени два договора за правна защита и съдействие - в този, подписан със С.Р., е отразено като договорено и платено 4000лв. възнаграждение, а сключеният с Т. Р. е за представителството по чл.38 ал.2 ЗА. Настоящият състав отчита, че при определяне на дължимото възнаграждение по чл.38 ЗА правилото на чл.38 ал.2 ЗА /съгласно което съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер-този по Наредба №.1/09.01.04/ не може да бъде приложено с оглед решение на СЕС по дело C-438/22. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения - те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. В случая съдът като отчита горните критерии и релевантните обстоятелства - от една страна материалния интерес по отношение на защитата на Т. Р. и фактическата и правна сложност на делото, но от друга и етапа, на който производството е прекратено /след две заседания, преди изясняване на делото и събиране на всички доказателства, вкл. допуснатите експертизи/, осъществените до тогава процесуални действия от адвоката /явяване в две заседания като пълномощник на двамата ответници и подаване на три документа от тяхно име, всеки от по две страници/, идентичната защита, която е осъществявал от името на ответниците, с общи отговори и молба, намира, че няма основание за промяна на определеното като дължимо от въззивния съд адвокатско възнаграждение в размер на 1416лв. Подадената частна жалба е неоснователна и атакуваното определение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,