Определение № 3357 от 31.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2116/2025 г.

ВАСПето отделение31.03.2025 г.докладчик Юлия Ковачева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 27190 от 16.12.2024 г. по адм. дело № 11703/2024 г. на Административен съд – София-град. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯ КОВАЧЕВА /п/ ИРИНА КЮРТЕВА

Мотиви

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по частна жалба на К. А. А., действащ лично и със съгласието на майка си Л. Т. М., чрез пълномощника им, срещу определение № 27190 от 16.12.2024 г. по адм. дело № 11703/2024 г. на Административен съд – София-град.

С обжалваното определение АС – София-град е оставил без разглеждане жалба/искова молба, която е подадена от К. А., действащ лично и със съгласието на майка си Л. Т. М., чрез пълномощника им, срещу Местната комисия за борба с противообществените прояви, Столична община, район Слатина, по преписка № 225000-9061/2024 г. по описа на 01 РУ – МВР във връзка с прокурорска преписка № 31333/19.07.2024 г. на Софийска районна прокуратура, и е прекратил производството по делото.

Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Излага доводи, че съдът не е обсъдил в цялост доказателствения материал по делото, погрешно е интерпретирал относимите факти и обстоятелства и е достигнал до необосновани правни изводи. Поддържа, че незаконосъобразно ответната комисия отказва да прекрати образуваната пред нея преписка, съгласно правилото на чл. 13б от Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. По тези подробно развити в частната съображения иска да се отмени обжалваното определение и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба - Местната комисия за борба с противообществените прояви, Столична община, район Слатина, не е изразила становище по нея.

Представен е писмен отговор на частната жалба от кмета на Столична община, район „Слатина“, чрез процесуални си представител, в който оспорва същата и претендира присъждане на разноски. Кметът на Столична община, район „Слатина“ не е издател на акт, предмет на оспорване по делото и не е конституиран като заинтересована страна, поради което не следва да се обсъжда изразената позиция по частната жалба и не се следват разноски по делото.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

К. А., действащ лично и със съгласието на майка си Л. Т. М., чрез пълномощника им е подал искова молба/жалба срещу Местната комисия за борба с противообществените прояви, Столична община, район Слатина, по преписка № 225000-9061/2024 г. по описа на 01 РУ – МВР във връзка с прокурорска преписка № 31333/19.07.2024 г. на Софийска районна прокуратура. В искането са изложени фактическите обстоятелства, станали повод за образуване на възпитателното дело срещу К. А. А. като се поддържа, че същите са превратно обсъждани и не съдържат основание за прилагане на възпитателни мерки по отношение на оспорващия. Поддържа се, че е налице основанието по чл. 13б ЗБППМН и незаконосъобразно ответната комисия отказва да прекрати възпитателното дело, както и да предостави пълен достъп до писмените материали и актове по делото по съображения, че съдържали данни на трети лица. Излагат се доводи за незаконосъобразност на Уведомление РСЛ24№-ДИ11-262-(2) от 28.10.2024 г., подписано от кмета на район „Слатина“, с което оспорващият и родителите му са уведомени за постъпилото предложение с постановление по пр. преписка № 31333/119.07.2024 г. на СРП за разглеждане на възпитателно дело по Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни и налагане на възпитателна мярка спрямо непълнолетния К. А., както и за датата, часа и мястото на разглеждане на делото и правата на лицето.

В жалбата са формулирани следните искания:

  1. Предвиденото за разглеждане на 20.11.2024 г. възпитателно дело да бъде прекратено незабавно на основание чл. 13б ЗБППМН.
  1. К. А. да бъде снет от отчет от регистрите на 01 РУ – МВР, съгласно чл. 7, т. 8 вр. чл. 25, ал. 1 от Правилника за детските педагогически стаи.
  1. Да се издадат относимите актове по т. 1 и 2 и се връчат на оспорващите.
  1. В случай, че се установят дисциплинарни нарушения на административните органи да се предприемат дисциплинарни мерки.
  1. Да се присъди символично обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на една МРЗ – 1000лв., както и сторените разноски по делото.

С разпореждане № 25562 от 02.12.2024 г. по адм. дело № 11703/2024 г. съдът е приел, че искането е нередовно, т. к. от изложените фактически обстоятелства не може да се направят изводи кои точно действия/бездействия на Местната комисия за борба с противообществените прояви, Столична община, район „Слатина“ се обжалват и на какво основание се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди на жалбоподателя в размер на 1000лв. При тези съображения съдът е оставил производството по делото без движение и е указал на жалбоподателя да уточни исканията си в 7-дневен срок от съобщението, в противен случай производството по делото ще се прекрати.

С молба от 13.12.2024 г. оспорващият е заявил, че действията на ответната комисия по искане за разглеждане на възпитателно дело, въпреки изтеклия срок по чл. 13б ЗБППМН са неоснователни. Отказът на комисията да прекрати възпитателното дело срещу К. А. съставлява правно действие, което противоречи на закона. Съобразно чл. 256 АПК за оспорващия е възникнало и съществува неудовлетворено субективно административно право и се иска образуваното възпитателно дело срещу К. А. да бъде прекратено и действията и бездействията на МКБППМН район Слатина да бъдат обвени за незаконосъобразни. Заявява, че неимуществените вреди се претендират поради накърнен правен интерес. В подкрепа на исканията си се позовава на чл. 54 и чл. 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз за забрана за злоупотреба с право и право на добра администрация, на чл. 2 от Международния пакт за граждански и политически права, както и на правото по чл. 6, § 1 ЕКПЧ на справедлив съдебен процес.

С обжалваното определение съдът е приел, че жалбоподателят не е изпълнил дадените указания с разпореждането по чл. 158, ал. 1 АПК. Според съда в депозираното писмено становище са посочени определения и теоретични постановки и са цитирани норми на ХОПЕС и ЕКПЧ, като се твърди административен произвол, но напълно бланкетно е посочено, че се претендират вреди поради накърнен правен интерес. По отношение на искането за прекратяване на образуваното срещу К. А. възпитателно дело съдът е посочил, че отказът на Местната комисия за борба с противообществени прояви, Столична община, район „Слатина“ да прекрати възпитателното дело не представлява правно действие или бездействие, още по-малко – индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, които подлежат на оспорване и разглеждане от административния съд. При тези съображения съдът е постановил атакувания резултат.

Обжалваното определение е правилно като краен резултат, при следните допълващи и коригиращи мотиви:

Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗБППМН спрямо малолетни и непълнолетни, извършили противообществени прояви, и непълнолетни, извършили престъпления, освободени от наказателна отговорност по чл. 61 от Наказателния кодекс, се налагат възпитателни мерки, изброени в т. 1 – 13.

Компетентен орган да разглежда възпитателни дела за противообществени прояви, извършени от малолетни или непълнолетни, и престъпления, извършени от непълнолетни, освободени от наказателна отговорност по чл. 61 от Наказателния кодекс, е местната комисия по настоящия им адрес.

Производството се образува по сигнал на органите по чл. 16, ал. 1, т. 1 - 3 ЗБППМН. Съставът се определя от председателя на местната комисия по чл. 11, ал. 2. Съставът образува възпитателно дело и насрочва дата за разглеждането му, като незабавно уведомява писмено малолетния или непълнолетния, неговите родители или лицата, които ги заместват, и съответната дирекция "Социално подпомагане"; делото се насрочва за разглеждане един месец след образуването му. Преди разглеждане на възпитателното дело председателят на състава дава възможност на малолетния или на непълнолетния, на неговите родители, на лицата, които ги заместват, както и на лицата, които защитават неговите права и законни интереси, да се запознаят с доклада по ал. 4, т. 2 и с доклада по чл. 21, ал. 1, т. 15 от Закона за закрила на детето. Докладите се прилагат към материалите по възпитателното дело - чл. 16, ал. 5 и 6 ЗБППМН. След като разгледа възпитателното дело местната комисия в състава по чл. 11, ал. 2 постановява решение по чл. 21, ал. 1 ЗБППМН.

В чл. 13б ЗБППМН е предвидено, че възпитателното дело не се разглежда, а образуваното се прекратява, когато са изтекли 6 месеца от извършването на противообществената проява или от влизането в сила на акта по чл. 61 НК.

Съгласно чл. 23 ЗБППМН, непълнолетният, неговите родители, родителите на малолетния или лицата, които ги заместват, или лицата, които защитават неговите права и законни интереси, могат в 14-дневен срок да обжалват пред районния съд решението, с което са наложени възпитателни мерки по чл. 13, ал. 1, т. 3 – 10 и 12. Възпитателните мерки по чл. 13, ал. 1, т. 11 и 13 се налагат от районния съд по предложение на местната комисия.

Прегледът на приложимата нормативна уредба сочи, че производството по налагане на възпитателни мерки по Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни не се провежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс и местната комисия по чл. 11, ал. 2 ЗБППМН при упражняване на правомощията си по налагане на възпитателна мярка не действа в качеството на административен орган по смисъла на § 1 ДР на АПК. Мерките за възпитателно въздействие се налагат за простъпки, които не показват такава степен на обществена опасност, изискваща търсена на наказателна отговорност (ако лицето е непълнолетно), но изискват ангажиране на отговорните институции и родителите за преодоляване и предотвратяване на неблагоприятни последици за децата. Съответно дейността по налагането на възпитателна мярка по Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни не е административна дейност по естеството си, както сочи в практиката си Върховният административен съд - напр. определение № 2197 от 23.02.2024 г. по адм. д. № 1674/2024 г. на ВАС, V о., определение № 7608 от 4.08.2022 г. по адм. д. № 6891/2022 г. на ВАС, V о. Поради това действията и бездействията в производството по възпитателното дело на местната комисия по чл. 11, ал. 2 ЗБППМН не представляват действия, респ. бездействия на административен орган, които могат да бъдат предмет на иск по чл. 256, ал. 1 АПК, както и актовете, които издава не подлежат на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Законосъобразността на проведеното производство по налагане на възпитателна мярка подлежи на проверка в производството по обжалване на крайния акт, с който приключва възпитателното дело, от районния съд, съгласно чл. 23 ЗБППМН. В този контекст преценката налице ли са основания за прекратяване на възпитателното дело поради изтичане на срока по чл. 13б ЗБППМН също подлежи на проверка по реда на чл. 23 ЗБППМН, в каквато насока е и трайната съдебна практика – напр. решение № 529 от 10.07.2023 г. по в. ч. н. д. № 1203/2023 г. на СГС, решение № 116 от 11.07.2013 г. по в. ч. н. д. № 1188/2013 г. на ОС - Стара Загора и др. Ето защо съдът правилно е достигнал до резултат, че жалбата следва да се остави без разглеждане поради отсъствие на годен за оспорване административен акт, което обаче е релевантно към допустимостта на жалбата, а не към нейната редовност.

Съдът правилно е приел, че не са отстранени нередовностите в жалбата в останалата част.

По отношение на искането жалбоподателят К. А. да бъде снет от отчет от регистрите на 01 РУ – МВР съгласно чл. 7, т. 8 вр. чл. 25, ал. 1 от ПДПС, в жалбата и молбата за отстраняване на нередовността, липсва каквато и да била индивидуализация на административен акт и указания в какво се състои незаконосъобразността му. Съгласно чл. 7, т. 8 ПДПС, инспекторите на ДПС водят на отчет малолетни и непълнолетни в хипотезите по б. „а“ – „д“. В чл. 24, т. 2 ПДПС е предвидено, че в детските педагогически стаи се води регистрационна документация - карта за малолетно и непълнолетно лице, взето на отчет в ДПС. Съгласно чл. 25, ал. 1 ПДПС картата за вземане на отчет на малолетно и непълнолетно лице се утвърждава от прекия ръководител на инспектора на ДПС. Същият ръководител утвърждава и снемането от отчет. В жалбата и представените материали към административната преписка не се съдържат данни за обстоятелствата по чл. 7, т. 8 и чл. 25, ал. 1 ПДПС, както и за сезиране на компетентния орган с искане за снемане от отчет на непълнолетното лице, във връзка с което да са налице действия, респ. бездействия или издаден акт от органа по чл. 25, ал. 1 ПДПС, които са породили неблагоприятни последици за адресата и биха могли да бъдат предмет на съдебен контрол от административния съд по реда на АПК. Въпреки дадените указания от съда за отстраняване на нередовност на жалбата, такива не са посочени и представени и с молбата на оспорващия от 13.12.2024 г., поради което съдът правилно е приел, че следва да се остави без разглеждане.

При предявяване на искането за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди поради накърнен правен интерес не е посочено кой е незаконосъобразният административен акт, от който се претендира обезщетение, съответно липсва предмет и тази нередовност не е отстранена с постъпилата молба в изпълнение на указанията на съда. Действията и бездействията на местната комисия по чл. 11, ал. 2 ЗБППМН, за които се твърди, че са незаконни, не попадат в хипотезата на чл. 204, ал. 3 АПК, по изложените по-горе съображения. Административните съдилища са компетентни да разглеждат искове за присъждане на обезщетение за вреди, причинени на граждани и юридически лица, единствено и само в хипотезата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като във всички останали случаи отговорността на държавата за вреди се реализира по общия исков ред.

Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

Цитирани разпоредби

32