Определение № 8168 от 17.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6983/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 вр. чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ Търговище при ОДМВР Търговище чрез гл. юрк. Василева, срещу Определение № 7598/11.06.2026 г., постановено по адм. д. № 1779/2026 г. на Административен съд Варна, с което е спряно допуснатото по силата на чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1993-000059/28.05.2026 г., издадена от полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ Търговище при ОДМВР Търговище, с която е разпоредено изземване на свидетелството за управление на МПС на В. А. А.. Поддържа се неправилност на определението и се претендира отмяната му по съображения, че трудовото правоотношение между А. и „Алабай 2020“ ООД и договорът за банков кредит не представляват нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Сочи се, че НП № 24-0819-002409/27.08.2024 г., срещу което А. е подал жалба по реда на ЗАНН на 10.06.2026 г., му е връчено на 28.10.2024 г. и е влязло в сила в хипотезата на чл. 79б, ал. 2 ЗАНН на датата на плащане на наложените с него глоби. Иска се отмяна на съдебния акт и отхвърляне на искането за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ. Ответникът по частната жалба, В. А. А., чрез адв. Алексиев, в писмен отговор оспорва основателността й. Като прецени доводите на частния жалбоподател и писмените доказателства по делото, Върховният административен съд, в състав на Седмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 230 АПК, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Когато законодателят е допуснал предварително изпълнение на един индивидуален административен акт, съдът може да спре предварителното изпълнение само когато по делото е доказано, че самото предварително изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде причинена само от нови факти и обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на акта. Факти и обстоятелства, които пряко следват от акта или които са се осъществили преди неговото издаване са ирелевантни за основателността на искането. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя. Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК изисква да се провери дали поради настъпили нови факти и обстоятелства предварителното изпълнение няма да се окаже прекомерно, дали няма да засегне непропорционално основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси на оспорващия, дали не въздейства по недопустим начин на същността на правото, чиято защита се търси. Според постоянната съдебна практика по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК преценката на съда е върху променените последици от законосъобразното (тъй като е по силата на закона) предварително изпълнение в резултат на новонастъпили факти. В отлика от приетото от първоинстанционния съд, нито договорът за банков ипотечен кредит от 05.12.2024 г., нито трудовият договор, сключен между „Алабай 2020“ ООД и В. А. на 03.12.2025 г., представляват новонастъпили обстоятелства по смисъла на цитираните норми от кодекса, защото предхождат издаването на заповедта. Действително, след този момент от А. е депозирана жалба по реда на ЗАНН срещу едно от наказателните постановления, описани в административния акт, но това (ново) обстоятелство не обуславя извод дали санкционният акт е влязъл в сила при назованата от частния жалбоподател хипотеза по чл. 79б, ал. 2 ЗАНН, доказателството в подкрепа на която на л. 30, гръб от първоинстанционното дело не е обсъдено от Административен съд Варна. Липсват твърдения и приложени доказателства за новонастъпили факти и обстоятелства след издаването на оспорената заповед, въз основа на които да може да се обоснове извод за значителни или трудно поправими вреди от самото предварително изпълнение. Позоваването на вреди, които А. твърди, че ще претърпи, не са в резултат на новонастъпили факт, а на самото допуснато предварително изпълнение, но именно него законодателят е целял и допуснал въз основа на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. Дори и да настъпи конкретна вреда за А., тя би била имуществена, и при евентуална основателност на жалбата срещу ЗППАМ подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Изложеното е основание за отмяна на обжалваното определение, вместо което бъде постановено друго такова, с което искането В. А. А. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 26-1993-000059/28.05.2026 г., издадена от полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ Търговище при ОДМВР Търговище бъде отхвърлено. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,