Определение № 77 от 02.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4499/2017 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба с вх. № 1388 от 12.02.2019 година от адв.Е. М., в качеството и на процесуален представител на Л. О., С. Б. и Е. Й. е поискала да се допълни Решение № 113 от 12.02.2019 постановено по гр.д. № 4499/2017 г. на ВКС, II г. о. в частта за разноските. Молителите поддържат, че с посоченото решение по същество, касационният съд не се е произнесъл в частта за разноските въпреки направеното искане. Претендират се разноски, съставляващи разликата на неприсъдените за всички инстанции разноски направени от страните, съгласно Списък, представен с молбата общо за сумата 4 364 лв. Насрещната страна, в дадения от съда срок, не взема становище. Настоящият състав като прецени данните по делото и с оглед на постановения правен резултат по делото, намира: Искането не може да бъде уважено. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК „ във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски“. Акцентът е поставен на това, че във всяка инстанция направените разноски от страните се присъждат с оглед на постановения по делото правен резултат на съответния етап от съдебния исков процес. Именно поради това и уредбата на ГПК предвижда, в частта за разноските съответната инстанция да може сама да допълни или измени решението си в частта за разноските. Произнесеното по реда на чл. 248, ал.1 ГПК определение касателно разноските подлежи на самостоятелно обжалване – арг. чл. 248, ал.3 изр. последно ГПК т.е. обжалването на съдебния акт в частта за разноските има изрично уреден – самостоятелен ред и не е част от обжалването на основното решение в съответната инстанция. С решението на касационния съд, след допуснатото касационно обжалване, в производството по чл. 290-293 ГПК, е потвърдено въззивното решение на АС-София, с което е потвърдено решение на първата инстанция по уважените искове на Е. П. К.- Й., Л. О. О. и С. Л. Б. за собственост на апартамент в [населено място] по чл. 108 ЗС във вр. с чл. 1 ЗВСОНИ и ЗН. Доколкото касационната жалба е оставена без уважение като неоснователна, то ответниците по касация- молители в производството по чл. 248, ал.1 и 2 ГПК, несъмнено имат право да им бъдат присъдени разноски, но само и единствено тези, който са направени за защита пред касационния съд в настоящото производство по делото. Видно от данните и доказателствата по делото, липсват каквито и да било писмени доказателства за направени разходи за защита пред настоящата инстанция, поради което и искането за присъждане на разноски за касационното производство се явява неоснователно. Искането в настоящото производство за присъждане на разликата на некомпенсираните до този момент разноски по делото за съответните, вече приключили производства в другите инстанции не може да се уважи от настоящия състав на ВКС. Искането е следвало да бъде разгледано по същество от всяка от съответните инстанции, тъй като това е компетентността и в правомощията само на инстанцията, разглеждаща правния спор на съответния етап на делото. С решение на касационния съд, чието допълване се иска, спорът не е разгледан по същество. По делото, касационният съд е потвърдил решение на въззивния съд, по делото касационният съд няма постановен отменителен диспозитив на съдебното решение, с който да се възстанови висящността на исковия процес като първоинстанционен, за да се приеме, че в неговите правомощия може да се изследва въпроса за общо направените разноски по делото. С оглед на горните съображения и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, II г. о.