Определение № 446 от 28.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3683/2017 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Я. К. против определение №2079/22.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 2671/2017 г. от 4-ти състав на Апелативен съд – София. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на САОС е оставил без разглеждане частна жалба против разпореждане на първоинстанционен съд, с което производството по предявените искове е оставено без движение, като на ищеца е даден срок за отстраняване на констатирани нередовности по исковата молба. Частната жалба е неоснователна. Разпореждането, с което се оставя производството по гражданско дело без движение, като се дава срок да се отстранят нередовности по предявения иск, не прегражда развитието на делото и не подлежи на обжалване самостоятелно. На обжалване ще подлежи определението на съда, последващо това разпореждане, с което евентуално, при неизпълнение на указанията, се връща исковете молба /прекратява се производството по делото/, което е от категорията преграждащи хода на делото и чието обжалване изрично е предвидено в разпоредбата на чл.274 ГПК. В това производство, по проверка на определение, с което се връща исковата молба или прекратява производството по делото, горестоящият съд ще извърши проверката и по разпореждането, с което делото е било оставено без движение и доколко исковата молба не е отговаряла на изискванията на процесуалния закон, както и дали ако са съществували нередовности, същите са били отстранени. Самостоятелното обжалване на разпореждането, с което производството по делото е оставено без движение и на ищеца са дадени указания по отстраняване на нередовности по предявените искове с исковата молба, ГПК не предвижда и подадената частна жалба против това разпореждане е процесуално недопустима. Доводите в частната жалба, доколко подадената искова молба отговаря на изискванията на ГПК и е редовна от процесуалноправна гледна точка не следва да се обсъждат в настоящото производство, доколкото не е налице акт на първоинстанционния съд, подлежащ на обжалване. По съображенията, изложени по-горе, тези доводи са относими в друго производство, в което ще се преценява законосъобразността на акта, с която се слага край на производството, ако такъв бъде постановен. Предвид изложеното, състава на ВКС счита, че правилно въззивният съд е оставил частната жалба без разглеждане, като постановеното в тази насока определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, състава на ВКС