Определение № 283 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12021/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Принт Техник“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, [улица], представлявано от управителя М. Камбитов, чрез адв. Г. Чорбаджийски, против Определение № 4879 от 29.10.2025 г., постановено по административно дело № 2033/ 2025 г. на Административен съд– Благоевград (АС Благоевград). Излагат се доводи за неправилност на определението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Прави се искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването на изричния отказ. Претендират се разноски. Ответникът– Кмета на община Благоевград, чрез гл. юрисконсулт Богомилова изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че трябва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 232 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административното производство започва с подаденото заявление от „Принт Техник“ ООД с вх.№ ОС-0219-10/ 04.09.2025г. до Кмета на община Благоевград с искане за извършването на административна услуга, а именно издаването на удостоверение и представянето на акт за общинска собственост за УПИ ХХIII- 5972, 9251, кв. 1 по плана на VII микрорайон Благоевград. С Писмо изх. № ОС-0219-10- 001/ 24.09.2025 г. на Зам. кмета на община Благоевград е посочено, че УПИ ХХIII- 5972, 9251, кв. 1 по плана на 7 м. р. на гр. Благоевград, представляващ част от общински парк „Ловен дом“, е предмет на висящ съдебен спор по гр. дело № 704/ 2025 г. по описа на ОС— Благоевград, по който Община Благоевград е ищец, а дружеството е ответна страна. По това дело община Благоевград е приложила доказателства и не било целесъобразно да се предоставят извънсъдебно доказателства по висящ процес. С обжалваното определение на АС Благоевград на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставена без разглеждане жалбата на „Принт Техник“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Благоевград, [улица], против мълчалив отказ на Кмета на община Благоевград по Заявление с вх.№ ОС-0219-10/ 04.09.2025г., а производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема, че оспореният мълчалив отказ по посоченото заявление не притежава характеристиките на индивидуален административен акт, съгласно чл. 21, ал. 3 АПК, не е налице и изричен отказ, поради което е обоснован извод за недопустимост на оспорването. Определението е ПРАВИЛНО. В случая правилно съдът приема, че в разглеждания случай не се обосновава, искането да е за извършване на административна услуга, а именно - издаване на удостоверителен документ, с който се удостоверяват факти с правно значение за дружеството или се признава съществуването на права и задължения за него (&1, ал.1, т.2, б."а" и б."б" от ДР на Закона за администрацията). Такава услуга, както адм. съд посочва би била, например заверката на молба- декларация и издаване на удостоверение във връзка с производство по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, както и отказът за това, които са волеизявления по издаването на документ от значение за упражняване на права или задължения по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Тези волеизявления, както и мълчаливият отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК, биха били индивидуални административни актове и в това си качество биха подлежали на съдебен контрол за законосъобразност. В конкретния случай не е налице мълчалив отказ и поради наличието на отговор отправен до заявителя. От заявителя не се иска заверка на молба-декларация и удостоверение- административна услуга, която е елемент от охранителното производство по чл. 587 от ГПК, нито се обосновава искане за издаване на удостоверителен документ, с който се удостоверяват факти с правно значение за дружеството. С това не може да се приеме, че е заявено извършването на административна услуга, представляващо по естеството си искане за издаване на инд. адм. акт и съответно задължаващо административния орган да се произнесе с такъв. Правилен е извода на адм. съд, за това, че не следва да се предоставя по реда на извършването на адм. услуга, т.е. извънсъдебно- доказателства по висящ съдебен процес, какъвто се води пред Окръжен съд- Благоевград. За адм. орган не е имало задължение да отговори положително и да удовлетвори искането. Твърденията в жалбата, свързани с незаконосъобразността на отказа, както и за игнориране на значението на преюдициалния спор, са неоснователни и предвид изричната законова забрана за конкуриране на съдебни производства. Това е така, защото съгласно разпоредбите на чл.130, ал.2 АПК, чл.14, ал.3 ГПК и чл.61, ал.3 от ЗСВ, когато един спор се разглежда от съд, друг орган не може да се произнася по него. Наличието на годен за атакуване административен акт е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно и при липсата на която жалбата се явява недопустима. Първоинстанционният съд, като достига до заключение за недопустимост на оспорването и прекратява производството, постановява правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,