Определение № 3197 от 15.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 224/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Г. М. срещу определение № 503/10.11.2025 г. по в.гр.д. № 237/2025 г. на Бургаскиs апелативен съд, с което е оставена без уважение неговата молба по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение № 157/06.10.2025 г. по делото (в.гр.д. № 237/2025 г. на Бургаскиs апелативен съд) в частта за разноските – за намаляване на присъдените на Л. С. Л. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 050 лева. Насрещната страна Л. С. Л. в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима: подадена е в срок от страна по делото, която има право и интерес от обжалване срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване пред ВКС. Частната жалба е редовна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел следното: Обсъдил е приетото с решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 на СЕС, че при определяне на адвокатско възнаграждение съдът не е обвързан от минималните размери, определени с Наредбата за адвокатските възнаграждения (№1/2024 г.), които могат да служат единствено като ориентир за съда и подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Съдът е изчислил, че минималният размер съгласно Наредба № 1/2024 г. е 3 045.33 лева – с 4.67 лева по-малко от изплатеното възнаграждение от 3 050 лева. Съдът е установил също, че адвокатската защита от адвокат Д. е осъществена своевременно и в пълнота. Този извод е обоснован с извършените от адв. Д. процесуални действия, тази защита е била и ефективна. Като е отчел и фактическата и правна сложност на делото, съдът е приел, че присъденото адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Съдът е съобразил и че самият частен жалбоподател е заплатил 3 000 лева за адвокатска защита, което е само с 50 лева по-малко от заплатеното от ответника. По основателността на частната жалба настоящият съдебен състав на ВКС намира следното: М. М. е подал касационна жалба срещу въззивното решение, по което е образувано касационно гр.д. № 225 /2026 г. на IV г.о., разпределено на настоящия съдебен състав, по което със свое определение той е приел, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. С това и съгласно чл.269, т.3 ГПК въззивното решение влиза в сила, освен в частта за разноските. Настоящият съдебен състав намира доводите на частния жалбоподател (на неговият процесуален представител), че обжалваното определение на въззивния съд е неправилно поради това, че той не е обсъдил доводите на частния жалбоподател, за неоснователни. Неоснователни са и доводите, че въззивният съд не е обсъдил вида на спора, материалния интерес и фактическата и правна сложност. Видно от изложеното за мотивите му, въззивният съд е обсъдил релевантните за определението по чл.248 ГПК обстоятелства и доводите на молителя. Поради това въззивният съд не е допуснал противоречие нито с приетото в посоченото решение на СЕС, нито с установената практика на ВКС. Неоснователен е и доводът, че възнагражденията на адвокатите на двете насрещни страни не следва да са реципрочни, тъй като адв. Ч. - процесуален представител на въззивния жалбоподател М. М. (частен жалбоподател в настоящото производство) била направил повече – поискала е и спиране на делото и е направила множество искания за събиране на доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че колкото делото е сложно за едната страна, толкова то е сложно и за другата. Но в случая, адвокат Ч. е встъпила в делото след като насрещната страна е подала отговор на въззивната жалба на М. М. и след като въззивният съд е приел въззивната жалба за разглеждане (и след настъпването на преклузии за навеждане на доводи и възражения и за сочене и представяне на доказателства). Адвокат Ч. е направила множество искания. Те са усложнили допълнително делото и защитата на насрещната страна и именно това е констатирано от въззивния съд. Или: усложненията на въззивното производство от адвокат Ч. правилно са преценени от въззивния съд, като обстоятелство, което има значение за размера на дължимото възнаграждение на насрещната страна. Те не са довели до изход от спора в полза на М. М., но са усложнили въззивното производство, поради което обосновават извод за неоснователност на искането на адв. Ч. за намаляване на възнаграждението на насрещната страна. Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Страните не претендират разноски и такива не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът