Определение № 1695 от 20.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5900/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Образувано е по молба от Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ при Министерство на вътрешните работи, представлявана от директора Г. Б., чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт А. Цветкова за допълване на Решение № 12422/18.11.2024 год., постановено по административно дело № 5900/2024 год. по описа на Върховен административен съд, Седмо отделение в частта за разноските. Заявено е искане, в полза на молителя да се присъдят и сторените от същия разноски за заплатените държавни такси пред двете съдебни инстанции – Административен съд – София-град и Върховен административен съд. В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил писмен отговор от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Добро управление“ (РУО на ОПДУ), в който е заявено твърдение, че сезиращото искане е неоснователно, недоказано и необосновано, поради което същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният административен съд, в настоящия състав на Седмо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на искателя, приема, че искането е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е основателно. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба от Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ при Министерство на вътрешните работи срещу Решение за определяне на финансова корекция № ФК-2023-351 от 28.09.2023 год. на РУО на ОПДУ, с което се налага финансова корекция в размер на 25% от извършените допустими разходи по Договор рег. № 5290оп-82/01.03.2021 год. В сезиращата жалба изрично е формулирано и искане за присъждане на направените в производството разходи за държавна такса в съответния размер и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лева. От приложените по първоинстанционното дело доказателства се установява, че жалбоподателя е внесъл указаната от съда държавна такса в размер на 275 лева. С Решение № 983/14.02.2024 год., постановено по административно дело № 9975/2023 год., състав на Административен съд – София-град е отменил Решение за определяне на финансова корекция № ФК-2023-351 от 28.09.2023 год. на РУО на ОПДУ. В полза на Министерство на вътрешните работи са присъдени разноски в размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение. В мотивите на така постановения съдебен акт, в частта за разноските, първоинстанционният съд е обосновал доводи, че претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лева се явява прекомерно, поради което в полза на оспорващия следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. По отношение на претендираните разноски за държавна такса, заявени още със сезиращата жалба, съдебният състав на Административен съд – София-град не се е произнесъл. Предвид горното, Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ при Министерство на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител е депозирала молба с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК с формулирано искане за допълване на първроинстанционното съдебно решение и присъждане в полза на МВР на заплатената държавна такса в размер на 275 лева (или общо сумата от 425 лева с присъдената вече сума от 150 лева за юрисконсултско възнаграждение). По повод така подадената молба, с Решение № 1597/12.03.2024 год. (имащо характер на определение в тази му част – арг. чл. 248, ал. 3, изр. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК), постановено по адм. дело № 9975/2023 год., първоинстанционният съд е отхвърлил искането за изменение на решението в частта за разноските. В мотивите на този съдебен акт, съдът е приел, че с постановеното решение се е произнесъл по цялата претенция, така както е била заявена от жалбоподателя. Посочено е също, че не е налице непроизнасяне, доколкото искане за заплащане на внесената държавна такса не е било направено. Недоволен от така постановения съдебен акт, молителят Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ при Министерство на вътрешните работи е обжалвал Решение № 1597/12.03.2024 год. по адм. дело № 9975/2023 год. по описа на Административен съд – София-град, по повод което във Върховен административен съд е образувано адм. дело № 5901/2024 год. За това оспорване, от страна на оспорващия е внесена държавна такса в размер на 370 лева. С Определение № 7227/12.06.2024 год., адм. дело № 5901/2024 год. по описа на ВАС е присъединено за съвместно разглеждане с производството по адм. дело № 5900/2024 год. по описа на ВАС, като производството по адм. дело № 5901/2024 год. е прекратено. С Решение № 12422/18.11.2024 год., постановено по адм. дело № 5900/2024 год., ВАС е оставил в сила Решение № 983/14.02.2024 год., поправено с Решение № 1597/12.03.2024 год. по адм. дело № 9975/2023 год. по описа на Административен съд – София-град и в полза на МВР са присъдени разноски в размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение. Иницииралата настоящото производство молба е с посочено правно основание чл. 250, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за допълване на Решение № 12422/18.11.2024 год. по адм. дело № 5900/2024 год. на ВАС и произнасяне по жалбата срещу Решение № 1597/12.03.2024 год. по адм. дело № 9975/2023 год. на Административен съд – София-град. Независимо от така посоченото правно основание и формулирано искане, сезиращата жалба следва да се счита като такава по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, доколкото по същество, оспореното съдебно решение на първоинстанционния съд, в тази му част има характер именно на определение по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, а и от молителя е заявено искане за изменение на съдебните актове на Административен съд – София-град и Върховен административен съд и присъждане в полза на МВР на разноски, съставляващи заплатените държавни такси за двете съдебни инстанции. След анализ на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските за основателно. Както вече се посочи, искане за присъждане на заплатените от жалбоподателя разноски за държавна такса е формулирано още в иницииралата първоинстанционното производство жалба, като по делото са налични и доказателства за заплащане на сумата от 275 лева, съставляваща държавна такса, определена от съда. Отново от доказателствата по делото се установява, че в касационното производство, от страна на Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ при Министерство на вътрешните работи е заплатена и сумата от 370 лева, съставляваща дължимата държавна такса. Искане за присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции е заявено от процесуалния представител на Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ при Министерство на вътрешните работи, съгласно протоколно определение от 15.10.2024 год. за допускане на допълване на протокола от съдебно заседание от 17.09.2024 год. по адм. дело № 5900/2024 год. на ВАС. При така установените фактически обстоятелства и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ при Министерство на вътрешните работи следва да се присъди и сумата от 645 лева, съставляваща заплатените държавни такси за двете съдебни инстанции. С оглед на това, постановеното съдебно решение следва да се измени в частта за разноските, като вместо присъдената сума от 150 лева за юрисконсултско възнаграждение следва да се присъди сумата от 795 лева, от която 645 лева държавни такси и 150 лева юрисконсултско възнаглаждение. В иницииралата настоящото производство молба е формулирано и искане за присъждане на разноски. Настоящият състав намира така заявеното искане за неоснователно, доколкото в производството по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, разноски не се присъждат. Мотивиран от горното, Върховният административен съд, Седмо отделение,