Определение № 148 от 14.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1082/2022 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. С. Д. срещу определение № 42/01.02.2022 г. по ч. гр. д. № 27/2022 г. на Апелативен съд – Варна (АС – Варна), с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от лицето частна жалба срещу определение № 588/21.12.2021 г. по гр. д. № 513/2021 г. на Окръжен съд – Шумен (ОС – Шумен) и е прекратено производството по частното гражданско дело на АС – Варна. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение и се иска същото да бъде отменено, като се спре публичната продан на недвижим имот на жалбоподателя – длъжник по изп. дело № 187/2018 г. на Д. З. – ЧСИ с рег. № 876 и район на действие ОС – Шумен. Ответникът „Юробанк България“ АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез адв. З. е подал отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който ангажира становище за неоснователност на жалбата. По подадената частна жалба настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира следното. Тя е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличието на правен интерес за подаване на жалба. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения. За да постанови обжалваното определение съставът на Апелативен съд – Варна е приел, че сезирането му с частна жалба от Д. Д. против определението на окръжния съд в [населено място] по гр. д. № 513/2021 г., с което производството пред този съд е прекратено и жалбата на лицето срещу действията на съдебния изпълнител по цитираното принудително изпълнение, подадена по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК е изпратена на последния (в случая ЧСИ З.) за администриране, е с недопустим предмет. Посочил е, че определението на окръжния съд не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не прегражда по - нататъшното развитие на делото. Определението на апелативния съд е правилно. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Цитираната разпоредба визира изчерпателно двете категории съдебни актове, които подлежат на обжалване с частна жалба: преграждащите хода на делото и тези, за които законът изрично е посочил, че подлежат на обжалване, независимо че нямат преграждащ характер. Разглежданото определение № 588/21.12.2021 г. на ОС – Шумен по гр. д. № 513/2021 г. не попада в нито една от очертаните в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК категории актове. То не слага край на производството по подадената жалба от длъжника Д. по чл. 435 ГПК срещу действията на ЧСИ З. по изп. д. № 187/2018 г. (прието е, че неин предмет са действията по насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо). Напротив, по администриране на жалбата е (след изпълнение на тази процедура от ЧСИ е изрично указано жалбата да се докладва за произнасяне от окръжния съд), защото цели да обезпечи спазването на процесуалните правила при подаването й – арг. чл. 436 ГПК, като даде възможност на ЧСИ да предприеме действия по изпращане на преписи от жалбата за връчване на другата страна (ал. 2) и осигури възможност за защитата й чрез подаване на писмени възражения, както и самият съдебен изпълнител да изложи мотиви по обжалваните действия (ал. 3). Определението на окръжния съд в Шумен не е и измежду изрично посочените от закона непреграждащи хода на делото съдебни актове, подлежащи на обжалване. Затова като е приел, че сезиращата го частна жалба е с недопустим предмет и не я е разгледал по същество, както и е прекратил делото по жалбата пред себе си, АС – Варна е постановил процесуално законосъобразно определение, което ще следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.