Определение № 2513 от 14.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1311/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от К. Л. Й., чрез пълномощник адв. К. Г. П. от САК, срещу определение № 18244/29.09.2025 г. по гр.д. № 2416/2025 г. по описа на Софийски градски съд, с което е допълнено в частта за разноските постановеното по същото дело решение № 4987/31.07.2025 г., като К. Л. Й. е осъден да заплати на Министерство на правосъдието, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата 150 лв. - разноски за въззивната инстанция. Частният жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното определение. Сочи, че доводите му за отмяна на определението са посочени от него в отговора на молбата по чл. 248 ГПК, като въззивният съд не се е произнесъл по нито едно от възраженията му: за липсата на списък по чл. 80 ГПК, за липса на доказателствата за реално сторени разноски пред въззивна инстанция по аргумента му, че въззивната жалба на Министерство на правосъдието е частично отхвърлена и страната не следва да бъде овъзмездявана за разноски. Възразява и срещу определения размер на разноските. От ответника по жалбата Министерство на правосъдието, не е депозирал писмен отговор и не е взел становище частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване определение, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение съдът е приел, че Министерство на правосъдието, участник в производството като ответник, е било представлявано от юрисконсулт пред въззивната инстанция. Страната поискала присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прието е, че с оглед изхода по делото, разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на този ответник се дължат, като съдът е определил размерът му на 150 лв. Определението е правилно. В случая в о.с.з. на 04.06.2025 г. ответникът Министерство на правосъдието, чрез своя пълномощник е направил изрично искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на делото по предявения от ищеца срещу този ответник иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, за заплащане: на сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби и на сумата от 640 лв. - имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, в полза на Министерство на правосъдието се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК за въззивната инстанция, което е в тежест на ищеца. Определеният от въззивния съд размер от 150 лв. е под минималния размер определен по реда на чл. 37 ЗПП и Наредбата за заплащане на правната помощ. В т. 8 от тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение