Решение № 8015 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2309/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби на министъра на земеделието и храните,чрез процесуален представител гл.юрисконсулт В. Кръстева.Първата от тях е срещу решение № 6100/17.10.2023 г., постановено по адм. д. № 4761/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Втората касационна жалба е насочена срещу решение №155/05.01.2024г., постановено по същото дело по реда на чл.176 АПК за допълване на първоначалното решение и отстраняване на очевидна фактическа неточност в него. Касационният жалбоподател обжалва решенията с твърдения за нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила при постановяването им. Изложени са подробни съображения, че оспореният пред първоинстанционния съд списък е законосъобразен административен акт, при издаването на който са спазени всички предпоставки и същият е влязъл в законна сила. Касаторът се позовава на съдебната практика и на теорията относно основанията за нищожност на административните актове, като оспорва изводите на решаващия съд за приетата нищожност на обжалвания списък. Иска се отмяна на съдебните решения. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационните жалби. Ответната страна – „Йотов и син България“ООД чрез адв. Дашинов оспорва касационните жалби като неоснователни. Представя подробни съображения, изложени в представена по делото писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност жалбите. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационните жалби като подадени от страна по делото, в срок, са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение № 6100/17.10.2023 г., постановено по адм. д. № 47612023г. по описа на Административен съд София-град е обявена нищожността на Подробен списък по реда на § 3, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за горите (ред. ДВ, бр. 19 от 2011 г.) на поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародване на закона в "Държавен вестник", обнародван от министъра на земеделието и храните в ДВ, бр. 48/24.06.2011 г., в частта касаеща т. 338 и т. 339 от същия. С допълнително решение №155/05.01.2024г. съдът е прогласил нищожността на соченият списък, като изрично е уточнил, че се касае частта по т. 338 относно ПИ с идент. №61813.614.980,образуван като част от ПИ с идент. №61813.614.38, както и част от т.339 относно ПИ с идент. № 61813.808.139. Допусната е поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 6100/17.10.2023г. касаеща наименованието на дружеството жалбоподател. За да постанови обжалвания правен резултат, административният съд приема на първо място, че списъкът в оспорената му част е нищожен като издаден от некомпетентен орган, тъй като министърът на земеделието и храните, въпреки изрично дадените указания на съда, не доказва по безспорен начин, че е в обективна невъзможност да изпълнява функциите си към датата на постановяване на оспорения акт. Позовава се на съдебна практика в тази връзка - решение на ВАС по адм. д. № 10313/2020 г., решение на ВАС по адм. д. № 13372/2020 г. и др. На второ място, съдът приема че списъкът е нищожен поради това, че предназначението на имот с идентификатор 44094.14.850 е променено през 2007 г. и към 2011 г. при възникване на основанието за съставяне на подробния списък представлява урбанизирана територия, а не част от горския фонд. Въз основа на тези фактически установявания решаващият съд достига до правния извод, че включването на обсъждания имот в подборния списък по параграф 3, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗГ е осъществено при пълна липса на хипотезата на правната норма, на която се позовава административния орган, който е и некомпетентен да издаде акта в оспорената му част. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд разглежда и уважава жалбата на "Йотов и син България " ООД, която съдържа само искане за обявяване на нищожността на акта, поради което по аргумент от чл. 149, ал. 5 от АПК, трябва да се приеме, че срокът за оспорване не оказва влияние върху допустимостта на решението. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващия съд и последователно описана. Въз основа на събраните по делото и подробно обсъдени доказателства решаващият съд обосновано приема, че списъка в частта му т. 338 касае ПИ с идент. № 61813.614.980, образуванн като част от ПИ с идент. №61813.614.38, а този по т. 339 касае ПИ с ПИ с идент. № 61813.880.952, образуван като част от ПИ с идент. № 61813.808.139. Установено е, че жалбоподателят е собственик на имот с идент. № 61813.614.980, който, видно от КККП е образуван като имот с идент. № 61813.614.38 и ПИ си идент. № 61813.808.139, като двата имота се ситуират в град Разлог, урбанизирана територия. Имотите са придобити от дружеството чрез покупка от „Тераинвест България“ ООД, съобразно нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот № 13, том І, рег. 210, дело № 10 / 2018г., акт № 124, том І, дело № 83/2018г. Дружеството продавач е придобило имота от „Вавел 2004“ ЕООД, съгласно НА № 132, том ІІ, рег. № 2229, дело № 279 от 2013г. Дружеството продавач „ Вавел 2004“ ЕООД е придобило имота чрез замяна с Държавна агенция по горите с Договор за замяна № 320/16.07.2008г., вписан в Служба по вписванията - Белоградчик №2162/22.07.2008г., акт. № 39, том ІІІ, партида № 10190, дело № 7605. През 2008г. собственикът „Вавел 2004“ ЕООД е инициирал процедура по изваждането на имотите от горски фонд. С писмо, рег. № 27-802/16.09.2008г. Председателят на Държавна агенция по горите съгласува искането за изключване на описаните имоти от ДГФ и за изработване на ПУП за имоти с идент № 61813.614.38 и 61813.808.139. Със Заповед № РД №15-1319/11.12.2008г. на Заместник Кмета на община Разлог е одобрен ПУП – план за отреждане и застрояване в имот № 61813.808.139, част от отдел 237, подотдели „а“ и „б“, местност „Бетоловото“, землище град Разлог. Със Заповед № 883/04.06.2009г., на основание чл. 14г, ал.1 и във връзка с чл. 14, ал.1, т.3 и чл. 17, т.2 и чл. 19, ал. 4 от ЗГ и заявление, постъпило в ДАГ №27-210/06.03.2009г., Председателят на агенцията нарежда да бъде изключена от горския фонд площ от 43.138 дка, необходима за жилищно строителство, съгласно ПУП ,одобрен със Заповед № РД-15-1319/11.12.2008г. на Заместник Кмета на Община Разлог. Касае се за залесена горска площ, която е собственост на „Вавел 2004“ ООД, съгласно Договор за замяна № 320/16.07.2008г., вписан в СВ-Разлог на 21.07.2008г. и СВ Белоградчик от 22.07.2008г., представляваща ПИ с идент. № 61813.808.139. Със Заповед № 885/04.06.2009г., на основание чл. 14г и във връзка с чл. 14, ал.1, т.3 и чл. 17, т.2, и чл. 19, ал.4 от ЗГ и заявление, постъпило в ДАГ № 27-209/06.03.2009г., Председателят на ДАГ нарежда да бъде изключена от горския фонд площ в размер на 50.001 дка, необходима за жилищно строителство, съгласно ПУП, одобрен със Заповед № РД-15-1320/11.12.2008г. на Заместник Кмета на община Разлог. Касае се за горска площ, собственост на „Вавел 2004“ ООД по соченият по горе договор за замяна. Определените суми са заплатени в определения срок. Промененото предназначение е отразено в КККР, което е видно от приложените скици. Одобрен е ПУП -ПЗ с отреждане „За жилищно строителство“ и е издадено Разрешение за строеж № 31/03.06.2015г. относно имот ПИ № 61813.614.980. Одобрен е ПУП ПЗ с отреждане „За жилищно строителство“ и е издадено Разрешение за строеж № 2/ 05.02.2015г. в ПИ с № 61813.808.952. С протоколи за откриване на строителна площадка и строителна линия са започнали строителните дейности в двата имота. Следователно предназначението на имотите е променено преди 8.03.2011 г., когато влизат в сила установените със Закона за горите забрани за промяна на предназначението на поземлени имоти и строителство в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Съгласно § 3, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗГ (в сила от 8.03.2011 г. - ДВ, бр. 19 от 2011 г.), не подлежат на промяна на предназначението по реда на този закон и не може да бъде извършвано строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Според § 3, ал. 4 от ПЗР на ЗГ в относимата му редакция, в едномесечен срок от деня на обнародването на закона, Министерството на земеделието и храните обнародва в "Държавен вестник" списък на имотите по ал. 1. На основание чл. чл. 4, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните (приет с ПМС № 265 от 10.11.2009 г., обн., ДВ, бр. 90 от 13.11.2009 г., отменен от 3.09.2013 г.) Министерството на земеделието и храните се ръководи и представлява от министъра т.е. компетентен да издава и одобрява актове от името на Министерството на земеделието и храните е именно министърът или оправомощено от него лице (освен когато за определени правомощия е предвидено със специална норма, че се упражняват само от министъра). В случая не се споделят изводите на първоинстанционния съд за нищожност на обжалвания административен акт като издаден от некомпетентен орган, тъй като списъкът е одобрен на 7.06.2011 г. от заместник министър., заместващ министъра по силата на изрична Заповед № РД-09- 412/6.06.2011 г. за това правомощие по време на отсъствието на титуляря на 7.06.2011 г. Изложеното относно компетентността на издателя на акта не променя крайния правилен правен резултат на обжалваното решение. Обосновано и в съответствие с материалния закон решаващият съд отговаря на другия спорен по делото въпрос за тежестта на нарушението на материалния закон. При съвместно тълкуване на алинеи 1 и 4 на § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗГ списъкът трябва да съдържа имоти в горски територии, придобити чрез замяна от държавата преди влизане в сила на закона, чието предназначение се забранява да бъде променяно и да бъде извършвано строителство в тях. Според установената съдебна практика, част от която е цитирана и в обжалваното съдебно решение, в списъка е възможно да бъдат включени само имоти, които не подлежат на промяна на предназначението, но не и такива, чието предназначение е променено преди датата на обнародване на тази разпоредба в ДВ. В случая предназначението на имота е променено преди 8.03.2011 г. и по отношение на този имот е налице пълна липса на условията, визирани в приложената от органа правна разпоредба на § 3, ал. 4 от преходните и заключителни разпоредби на ЗГ. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че не са налице условия за обявяване на списъка в обжалваната му част за нищожен. Констатираното от първата инстанция нарушение на материалния закон е изключително съществено, защото е издаден акт при пълна липса на правно основание за упражняване на осъществените правомощия по отношение на конкретния имот. Тежестта на нарушението на материалния закон и целта на закона в конкретния случай съставляват основание за нищожност на оспорената част от акта, както правилно приема административният съд. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо, правилно и постановено при отсъствие на наведените касационни основания, трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът е направил разноски в размер на 16 000 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да им бъдат възстановени от бюджета на Министерство на земеделието и храните в частичен размер. Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, настоящият касационен състав намира за основателно с оглед на фактическата и правна сложност на спора и макар да се касае за две касационни жалби и защита срещу тях- същата е осъществена в един писмен отговор, с аналогични съображения изложени в жалбата пред първоинстанционния съд, поради което са налице основания за намаляване на претендираната сума и същата следва да бъде присъдена за сумата от 8 000 лева, равностойността им в евро- 4 090. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение