Решение № 271 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9736/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), подадена чрез пълномощник юрисконсулт Б. Митев. Жалбата е против решение № 3433 от 18.07.2025 г., постановено по адм. дело № 387/2025 г. на Административен съд – Благоевград. С него по жалба на ЕТ „К. Ижбехова“, ЕИК 202539315, е обявена нищожността на решение № 01/312/03004/3/01/04/04 от 11.02.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което по отношение на жалбоподателя е наложена финансова корекция в размер 162 824,74 лв. по Договор № 01/312/03004 от 10.10.2014 г. по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. В касационната жалба се твърди, че решението на административния съд е неправилно поради наличието на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение. В писмена защита от 09.12.2025 г. срещу подадената касационна жалба ответникът ЕТ „К. Ижбехова“, представляван от процесуален представител адвокат П. Ненов, поддържа правилност на решението на първата инстанция и моли да бъде оставено в сила. Доводите се излагат от адв. Ненов и в съдебното заседание пред настоящата инстанция. Претендира се присъждане на разноски за тази инстанция по представен списък. По делото е постъпило искане от адв. Ненов, с което се моли съдът да измени решението на първоинстанционния съд в частта за разноските поради причината, че същите са намалени от 9 000 лв. на 3 000 лв. поради прекомерност, като в случая страната поддържа тезата, че такава прекомерност не е налице. Производството пред Върховен административен съд е с участието на прокурор от Върховна касационна прокуратура, който дава заключение по делото. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред Административен съд – Благоевград е било решение № 01/312/03004/3/01/04/04 от 11.02.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което по отношение на жалбоподателя е наложена финансова корекция в размер 162 824,74 лв. Съдът подробно е разгледал фактите по делото, като е взел предвид и че са постановени две съдебни решения на Върховния административен съд, касаещи производството по налагане на финансова корекция на ЕТ „К. Ижбехова“: от една страна, с решение № 10265/14.11.2022 г. по адм. дело № 4304/2022 г. на ВАС едновременно е оставено в сила решение № 411/09.03.2022 г. на Административен съд – Благоевград, което отменя първоначално постановеното решение за налагане на 100% финансова корекция, но при коригиращи мотиви, и е „допълнен“ изхода на спора чрез изпращане на делото като преписка на изпълнителния директор на ДФЗ за определяне на размера за връщане на получената финансова помощ „съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение“. От друга страна, отчетено е и последващото решение № 12494/19.11.2024 г. по адм. дело № 6559/2024 г. по описа на ВАС, с което оставено в сила решение № 1050/05.04.2024 г. на Административен съд – Благоевград, с което е отменено „коригираното“ решение за финансова корекция в общ размер от 155 106,84 лв. Отчитайки фактическата обстановка и правейки изключително подробен анализ, първоинстанционният съд е достигнал до правния извод за обявяване нищожността на решение № 01/312/03004/3/01/04/04 от 11.02.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 177, ал. 2 от АПК. Решението е правилно като краен резултат. Не са налице сочените основания за отмяна от касационния жалбоподател. С оглед избягване на повторяемост следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК и да бъде препратено към мотивите на първоинстанционното решение. За яснота, относно въпросните мотиви следва да бъде посочено следното: В касационната жалба е посочено, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че мотивите на решение № 10265/14.11.2022 г. по адм. дело № 4304/2022 г. на ВАС се ползват със сила на пресъдено нещо. Административният съд е направил подробни изводи за особеностите на административното производство и обвързващата сила на мотивите. Следва да се прави разграничение между „сила на съдебното решение“, „обвързваща сила на мотивите“ и „сила на пресъдено нещо“, разработени в правната теория. В административното производство органът е длъжен да се съобрази с фактическите и правни констатации на съда по отношение на приложението на закона, фактите, от които следват заявените права, и нарушенията при издаване на административния акт. В случай, че такива нарушения се установят, органът няма възможност да приеме нови свои констатации, различни от тези на съда, за него е задължително да спази указанията. В случай, че актът е отменен от съда, то за органа възниква задължение да издаде законосъобразен акт. Дори да не се съобрази изцяло с мотивите на съда, той следва да спази задължението си да установи всички факти от значение за случая – в административното производство това се случва съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК – посредством задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Същите се дават с цел стабилизиране на правния мир. В настоящото производство неправилно, дори фиктивно, Държавен фонд „Земеделие“, още при първото връщане на преписката за ново произнасяне, е тълкувал посоченото в решение № 10265/14.11.2022 г. по адм. дело № 4304/2022 г. на ВАС, че следва да се „преизчисли“ размерът на финансовата корекция по отношение на първото нарушение на договора (неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи). При задълбочен прочит на мотивите, стоящи зад изменението на диспозитива в смисъл изпращане делото на изпълнителния директор на ДФЗ за определяне на размера за връщане на финансовата помощ, се стига до извод, че Върховният административен съд е отдал особено внимание на необходимостта да се съобрази коректно тежестта на нарушението (вж. стр. 7 от посоченото решение на ВАС). Това не е сторено изцяло, видно от мотивите на постановеното ново решение за финансова корекция № 01/312/03004/3/01/04/03, според което размерът на финансовата корекция по отношение на спорното нарушение е намален от 162 824,74 на 155 106,84 лв., при това в условията на кумулиране на двете финансови корекции по отношение на двете установени нарушения, което се явява в противоречие с чл. 3 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. След обжалване на гореспоменатото решение за финансова корекция и протичането на съдебно производство, завършващо с решение № 12494/19.11.2024 г. по адм. дело № 6559/2024 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила решение № 1050/05.04.2024 г. на Административен съд – Благоевград, постановяващо отмяна на решението за финансова корекция, е издадено ново такова, отново в размер на 162 824,74 лв., или 100% от получената безвъзмездна финансова помощ по проекта. В рамките на решение № 12494/19.11.2024 г. по адм. дело № 6559/2024 г. Върховният административен съд посочва, че административният орган не се е съобразил с Правилата и неправилно е изчислил размера на финансовата корекция несъответно на материалния закон, не отчитайки наличието на форсмажорно обстоятелство, и кумулирайки всяка една от двете финансови корекции. Макар и този състав на Върховния административен съд да изразява частично несъгласие с мотивите на решение № 10265/14.11.2022 г. по адм. дело № 4304/2022 г. на ВАС, правните изводи в решение № 12494/19.11.2024 г. по адм. дело № 6559/2024 г. също гласят, че размерът на двете финансови корекции е изчислен в разрез с материалния закон. Решението за финансова корекция, което е предмет на обжалваното пред настоящата инстанция решение на Административен съд – Благоевград, взема предвид единствено указаното във второто постановено решение на ВАС - решение № 12494/19.11.2024 г. по адм. дело № 6559/2024 г., относно кумулирането на двете финансови корекции по отношение на двете нарушения – неизпълнение на бизнес плана и неизпълнение по отношение на устойчивата заетост. Вследствие на това, органът отново налага размер на финансовата корекция от 100% по отношение на неизпълнението от страна на ЕТ „К. Ижбехова“ на заложените в бизнес плана приходи. Постановяването на решение за финансова корекция № 01/312/03004/3/01/04/04 от 11.02.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) в противоречие с влезли в сила съдебни решения се явява в хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Поради тази причина административният акт е нищожен, както правилно е извел първоинстанционният съд. Относно молбата, постъпила от адв. Ненов от 04.08.2025 г. за изменение на решението в частта за разноските, следва същата да бъде разгледана по съда по същество – административен съд Благоевград и актът ще подлежи на отделен инстанционен контрол. При този изход на спора се полагат разноски на ответника на основание чл. 143, ал. 3 от АПК. За настоящата инстанция претенцията за разноски е в размер на 3000 лв. Направено е възражение от касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което не може да бъде споделено с оглед фактическата и правна сложност на делото, процесуалното поведение и размера на възнаграждението. Поради което не следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 изр. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), Върховният административен съд, четвърто отделение