Решение № 7066 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10879/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Ж. Д. ,чрез адвокат И. Иванов, против решение № 27455 от 15.08.2025 г., постановено по адм. дело № 3577/2025 г. по описа на Административен съд София град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 54 от 05.02.2025 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено по преписка № 157/2023г. и жалбата е била оставена без уважение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място касаторът Д. твърди, че първоинстанционния съд не е обсъдил всички факти и обстоятелства, установяващи обективната истина и имащи съществено значение за личното положение на жалбоподателката. Твърди, че оспореното решение е издадено в нарушение на процесуалните правила- АССГ не е събрал сочени от нея гласни доказателства. Въз основа на направените оплаквания иска касационния съд да отмени оспореното решение на АССГ, като постанови акт по същество, с който да уважи жалбата й за извършена спрямо нея дискриминация, респективно върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира съдебни разноски за двете инстанции. Представя писмена защита в която доразвива тезите си. Ответната страна Комисия за защита от дискриминация, редовно уведомена, не взема становище. Ответната страна -министър на околната среда и водите, чрез процесуален представител Д. Николова ,оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна- М. П. В., в качеството й на директор на Регионална инспекция по околната среда и водите/РИОСВ/- Хасково, редовно уведомена, не взема становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност както на касационната жалба, така и на частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид наведените от касатора основания, обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК мотивира следните изводи от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена против подлежащ на оспорване неблагоприятен за касатора съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред КЗД е образувано по подадена жалба с вх. № 15-00-10/23.06.2023г. от Д. Д. ,съдържащо следните твърдения:: На 25.04.2023г. жалбоподателката била подала възражение - сигнал чрез и.д. директор на РИОСВ- Хасково- ответника М. В.. до ръководителя на Инспекторат към МОСВ за извършени нарушения по ЗДСл., а именно издаване на незаконосъобразни 2 броя индивидуални административни актов. В следствие на тях на 05.04.2023 г. от и. д. директор на РИОСВ-К. били утвърдени неправилни и незаконосъобразни длъжностни характеристики в администрацията. С писмо от 26.04.2023 г., жалбоподателката се опитала да допълни подадения сигнал, но достъпът до деловодната система и служебната поща били прекратени от К.. В сигнала, който подала през личната си пощенска кутия, изложила информация относно обстоятелства, които й били известни и по служебен път и помолила за проверка. В деловодната система на РИОСВ – Хасково бил получен доклад от 21.04.2023г. от Инспектората към МОСВ, който не бил сведен до знанието на жалбоподателката като директор на дирекция „АФПД“, а насочен с резолюция само към подчинените й служители М. и С., които трябвало да понесат дисциплинарна отговорност за установени административни нарушения. Не била запозната с дисциплинарното производство, образувано по неин сигнал. Твърди, че била поставена в обективна невъзможност от    директора на РИОСВ да изпълнява задълженията си, а именно: да проведе междинна среща между оценявания служител и оценяващия ръководител в периода 15.06.-31.07.2023г. съгласно НУРОИСДА. Била умишлено игнорирана като длъжностно лице след като разкрила злоупотреби на гл. счетоводител    на регионалната инспекция. Посочва, че е била дискриминирана на работното място по признак „лично положение“. Била призована по телефона от ОДМВР Хасково за разпит по прокурорска преписка на 01.06.2023г. от 14.00ч. и получила позволение от В. да се яви. След проведения разпит, жалбоподателката напуснала сградата в 16.45 ч. и поради натовареното движение в града решила да не се връща на работното място в оставащите 15 мин. На 02.06.2023г. В. събрала служители от инспекцията и им обяснявала как „едно лице ” от РИОСВ си било позволило да не спазва работното време и задълженията си. През това време се наложило ръководителят. да обслужи гражданин дошъл за заверка на решение, тъй като лицето, което не спазвало работното време, отсъствало. В. заявила, че това лице не вършело работата си и й се налагало постоянно да го поправя, докато останалите служители били безупречни. Жалбоподателката припознала себе си в обвиненията и определя изказването на ръководителя на РИОСВ за публично злепоставящо, злонамерено, неуважително, унизително, както и за провокация спрямо нея,    съставляващо форма на тормоз. Жалбоподателката Д. в разговор с М. В. се позовала на чл. 57, ал.9 от АПК, че срокът за извършване на административна услуга бил тридневен, а в нейно отсъствие конкретната работа се изпълнявала от секретар. Излага съображения, че В. като ръководител на РИОСВ – Хасково не била създала ред за обработка на спешни административни процедури. Във връзка с обвинението за неспазване на работното време посочва, че пушачите отсъствали от работните си места по няколко часа всеки ден, за разлика от непушачите като нея, от което прави извод, че отношението към нея било дискриминационно. Обобщава, че поведението на директора на РИОСВ – Хасково към нея било унизително и е оказван тормоз на работното място. В допълнение вх. № 44-00-2719/24.07.2023г. се излага, че е получила    покана изх.№ АП-255/27.06.2023г. по чл.93, ал.1 от ЗДСл. за образувано дисциплинарно производство спрямо нея, като е била издадена заповед ЧР-43/05.07.2023г. за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“. При доказани и установени дисциплинарни нарушения от служителите М. и С., на тях им били наложени дисциплинарни наказания „забележка“. Счита, че наказанието „порицание“ било несъразмерно тежко и дискриминационно за невръщането й в сградата на РИОСВ- Хасково за 15 мин до края на работното време, в сравнение е наказанията „забележки” на посочените служители. Смята, че тези действия представлявали „тормоз“ по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. спрямо нея, накърняване на достойнството й и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна и застрашителна среда. Поддържа, че служителите на дирекцията не съгласували изготвената    работа с нея, а с М. В., което    нарушавало принципите на субординация и координация, неспазването на законите, подзаконовите и вътрешноведомствените актове за организацията на работа. Счита това за пряка дискриминация спрямо нея по признак „всякакви други признаци, установени в закон“ съгл. чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр, както и за „тормоз“ по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., накърняване на достойнството й и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна и застрашителна среда. Постъпило е допълнение към жалбата, че образуваното дело № 783/2023г. по описа на Административен съд-Хасково е приключило с влязло в сила    решение № 820/09.11.2023г., с което заповед ЧР-43/05.07.2023г. на директора на РИОСВ-Хасково, с която й било наложено наказание „порицание“ е била отменена. Твърди, че М. В. - директор на РИОСВ- Хасково, извършила всякакви действия срещу нея, за да я унижи, злепостави пред колектива и да я премахне като служител на институцията. Същата. образувала    общо пет дисциплинарни производства за изключително кратък период от време. Производствата били измислени, недоказани и необосновани. Целта била Д. Д. да се уволни дисциплинарно. В. като нов директор на институцията от 28.04.2023г. по никакъв начин не направила преценка на извършваната от Д. дейност през последните повече от 8 (осем) години, през които съвестно и отговорно извършвала задълженията си по служба и нямала никакъв укор или забележка от предходните директори. Заявява, че в разрез с разпоредбите на чл. 14 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, чл. 4 от ЗДСл., ръководителят проявил спрямо нея изключително грубо отношение и злонамереност без да я познава нито като човек, нито като служител, като принудително я ограничила от възможност да извършва служебната си дейност - прекратен бил достъпът до деловодна система „Акстър“, не била допускана до оперативки, служителите в дирекцията спрели да съгласуват дейността си с нея, грубо й бил взет телефона от ръката с обяснение че нямала право да влиза в директорския кабинет с телефон. Сочи се, че с решението, предмет на съдебен контрол" КЗД е установила по отношение на Д. Ж. Д., че ответната страна М. П. В., в качеството й на директор на РИОСВ - Хасково, не е осъществила дискриминация под формата на „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. въз основа на защитените признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. „лично положение“    и „обществено положение“. За да отхвърли оспорването срещу решението на КЗД, първоинстанционния съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в изпълнение на изискванията за форма и съдържание на акта, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и ограничаване правото на защита на страните в производството, както и в съответствие с материалноправните разпоредби. По приложението на материалния закон и спорния по делото въпрос дали се доказват твърденията на жалбоподателката Д., изложени пред КЗД и пред съда, за осъществено спрямо нея дискриминационно отношение от М. В., в качеството й на директор на РИОСВ-Хасково, по причина признаците "увреждане" и "лично положение", изразяващо се в създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда на работното място. Съдът е разгледал оплакванията на Д. пункт по пункт, приемайки, че същите са неоснователни, отразяват субективното отразяване на конкретни събития. Съдът,въз основа на събраният доказателствен материал приема, че обективно нивото на достъп в деловодната система "Акстър офис" за различните длъжностни позиции е различен и този на ръководителя е по-широк от достъпа на директор на дирекция, каквато длъжност Д. е заемала и същият съответства на приетите вътрешни правила. Съдът сочи, че за да е налице"тормоз", същия като поведение следва да бъде изразен словесно, с действия или по друг начин, предполагащ трайни систематични ,относително постоянни по характер действия/бездействия или система от тях - водещи до накърняване честта или достойнството на лицето, респективно макар и единичен акт, същият следва да бъде с интензитет и насоченост целящи уронваща престижа,честта и достойнството на лицето към когото са насочени. На тази плоскост- не запознаване на прекият ръководител с резултати от извършена/ по негов сигнал/ проверка на подчинени нему лица; налагане на различни наказания за нееднородни поэ вид нарушения, извършени от трима служители, заемащи различни длъжностни позиции; посочването на колективна среща, че определено лице не изпълнява стриктно служебните си задължения - всички те поотделно и в съвкупност не обуславят наличие на признака "тормоз" на работното място. Накрая, съдът обобщава, че не се установяват факти, от които да се формира извод, че Д. е дискриминирана, поради нейното лично или обществено положение. Правилен и законосъобразен извод на съда, споделен от настоящата съдебна инстанция. От съвкупния анализ на множеството събрани писмени и гласни доказателства, както в производството пред КЗД, така и на тези представени в съдебното производство, не може да се направи извод, че са налице действия или бездействия на ръководителя на РИОСВ-Хасково, които да съставляват неравно третиране, тормоз или преследване. Съдът подробно е обсъдил оплакванията на жалбоподателката за създаване на враждебна и неблагоприятна среда на работното място за Д., намирайки същите за неоснователни. Правилен и законосъобразен извод.Всеобхватността, сложността и многообразието на отношенията в един колектив пораждат конфликти, променят средата, дори рефлектират върху трудовия процес. За да се приеме, че е налице враждебност в тази среда- тормоз на конкретен субект от същата/ в случая Д. Д./, е необходимо по несъмнен начин да се установи целенасоченост, последователност и интензитет в действията целящи уронване престижа, честта и достойнството на лицето. В конкретния казус такива не се установяват. Така постановеното решение на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт, в размер на 102 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение