Решение № 14917 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7068/2014 г.

Решение № 14917 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7068/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 229, ал. 1 АПК и чл. 208 АПК. Образувано е по частна и касационна жалби на "Софийски имоти" ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София срещу разпореждане от 16.12.2013 г. по адм. д. № 8466/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, Второ отделение, 25 състав и срещу решение № 1190 от 27.02.2014 г., постановено по същото дело. I. По частната жалба Същата е подадена срещу разпореждане от 16.12.2013 г., с което съдията-докладчик е оставил без уважение искането на "Софийски имоти" ЕАД да отмени разпореждането си от 01.11.2013 г. за конституиране на заинтересованите страни по делото. Нито едно от тези разпореждания не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1 АПК. В последната изчерпателно са изброени определенията и разпорежданията, които подлежат на съдебен контрол от касационната инстанция. Това са тези от тях, които преграждат по-нататъшното развитие на производството или в случаите, изрично посочени в закона. В чл. 153, ал. 4 АПК е посочено, че на обжалване подлежат определенията по чл. 153, ал. 3 АПК. По изложените съображения частната жалба се възприема като процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното нея производство - прекратено. II. По касационната жалба Предмет на контрол от настоящата инстанция е решение № 1190 от 27.02.2014 г. по адм. д. № 8466/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, Второ отделение, 25 състав, в частта му, с която жалбата на "Софийски имоти" ЕАД срещу предписания на дирекция "Инспекция по труда" - гр. София, по т. 2, 3, 5, 7, 8, 13 и 14 от протокол за извършена проверка на 07.06.2012 г., 14.06.2012 г. и на 20.06.2012 г. е отхвърлена. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалният закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" - гр. София, моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение Останалите ответници не са взели отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последна е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съдът е разяснил делото изцяло и е изградил изводите си относно фактическата обстановка въз основа на събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност. В мотивите към обжалваното решение са дадени законосъобразни отговори на всички възражения на жалбоподателя по оспорения административен акт. С настоящата касационна жалба тези възражения отново се повтарят. Разпоредбата на чл. 403а, ал. 2 КТ задължава работодателят писмено да определи длъжностни лица в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, които да го представляват пред контролните органи на инспекцията по труда. В случая, обстоятелството че до 19.06.2012 г. това задължение не е било изпълнено от "Софийски имоти" ЕАД не може да се вмени във вина на органите на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. София. Още повече, че проверка е извършвана и на 20.06.2012 г. в седалището на Дирекцията и упълномощеното лице Петкова е могла да представи дори към този момент документи, с които да обори констатациите на контролните органи. Дружеството е призовано по реда на чл. 45, ал. 1 АПК съответно на 07.06.2012 г. и на 19.06.2012 г. и му е указано какви доказателства следва да представи. В тази връзка, тезата на касатора за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, не се споделя, тъй като не кореспондира с разпоредбата на чл. 403а, ал. 2 КТ и представлява домогване да се черпят права от неправомерното му поведение. От съдържащият се на стр. 152-155 по делото Дневник за издаване на трудови книжки е видно, че същият не е прономерован, прошнурован и заверен с подпис и печат на работодателя, което е в нарушение на чл. 1, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС). Наред с това не е оборена и констатацията на контролните органи, че при определени случаи в цитирания дневник не се отбелязва дата на предаване на трудовата книжка, което е изискване на чл. 6, ал. 2, предложение 2 НТКТС. Правилно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата чл. 1, ал. 5 трябва да тълкува и прилага съвместно с тази на чл. 6, ал. 2, предложение 2 НТКТС, като изискванията по отразяване на трудовата книжка в дневника и предаването й се отнасят не само за издадените от Дружеството трудови книжки, а и за тези на работници и служители на "Софийски имоти" ЕАД, чиито трудови книжки преди това са издадени от други работодатели. Съгласно § 1 от Заключителните разпоредби на цитираната наредба, тя се издава на основание чл. 356 от Кодекса на труда, поради което съображенията на касатора относно противоречие с КТ и незадължителност на тестовете й, са несъстоятелни. Разпоредбата на чл. 4а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските изисква в Правилника за вътрешния трудов ред да се определят началото и краят на работния ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, времето на задължително присъствие в предприятието, когато е уговорено променливо работно време, времето за хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, както и други въпроси, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието. Видно от съдържащия се на стр. 236 - 237 от първоначалното дело лаконичен Правилник за вътрешния трудов ред на "Софийски имоти" ЕАД, той не съдържа началото и краят на работния ден, на обедната почивка за хранене и др. съществени елементи, изчерпателно изброени в цитираната норма на НРВПО. Така напр. в чл. 11 от Правилника е посочено, че началният и крайният час на работното време и обедната почивка за хранене се определят от работодателя. Издаването на заповед на последния относно тези елементи, които трябва да се съдържат в Правилника, не е изпълнение на изискването на чл. 4а НРПО. Текстът на чл. 128а, ал. 1 КТ задължава работодателят, при писмено искане на работника или служителя да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането. В случая искането на Р. Терзиева за предоставяне на заповедта за уволнението е с вх. № ИД-03-457 от 22.05.2012 г. и е удовлетворено едва на 26.06.2012 г. (стр. 231 от първоначалното дело). Документиран е само отказа на служителката да подпише заповедта за прекратяване на трудовия договор - стр. 227. Надлежно оформената трудова книжка е предадена на същото лице на 21.06.2012 г. (стр. 232 от делото) при прекратен трудов договор, считано от 18.05.2012 г. Съгласно чл. 350, ал. 1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. Неоснователна е и тезата на касатора относно предписанията по т. 13 и 14 от протокола за проверка. Той счита, че след като е сключил договор за обслужване по трудова медицина с "Мартен 1" ЕООД, то това дружество е имало задълженията да осигури изготвянето на протоколи от акредитирана лаборатория за извършени замервания на факторите на работната среда и осветлението на офисите на фирмата, както и за работещите на длъжност "шофьор-снабдител" за риска от пътно-транспортни произшествия. По тази причина, спрямо "Софийски имоти" ЕАД, не следвало да бъдат издавани предписания. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ, работодателят е този, който при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е длъжен да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите. В чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска изрично е посочено, че оценяването на риска се извършва от работодателя. В тази връзка ирелевантно за този спор е изпълнението или неизпълнението на договорни задължения от страна на "Мартен 1" ЕООД. Цитираните в тези мотиви правни норми правилно са приложени от първоинстанционния съд. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи, решаващият състав на Административен съд - София-град, е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения, се оставя в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, своевременно направеното искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на ответника Дирекция "Инспекция по труда" - гр. София, се присъжда сумата 150 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 252 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, чл. 215, т. 4 във връзка с чл. 236 АПК и чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,