Определение № 285 от 07.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2216/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо, предл. първо ГПК. Образувано е по частната жалба на К. И. Б. с адрес в [населено място], против разпореждане без номер от 10 май 2017 г., постановено по ч.гр.д. № 4468/2015 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което е върната частната касационна жалба на Б. против определение № 1192 от 6 април 2017 г., постановено по същото ч.гр.д., с което е оставена без уважение молба на Б. за освобождаването му от задължение да внесе държавна такса в размер на 15 лева за администрирането на частна касационна жалба против разпореждане от 2 февруари 2017 г. по същото частно гражданско дело. В частната жалба се поддържа, че жалбоподателят получава единствено пенсия за инвалидност от м. февруари 2017 г. в размер на 185,59 лева. Приложено е разпореждане от 23 февруари 2017 г. на териториалното поделение на НОИ София град, както и декларация за материално и гражданско състояние, според което източникът на доходи на молителя е пенсия от 185,59 лева. С обжалваното разпореждане въззивният съд приема, че задължителните му указания към частния жалбоподател, дадени с разпореждане от 27.04.2017 г. – да представи вносен документ за платена по сметката на ВКС държавна такса от 15 лева, не са изпълнени, като нямало промяна в обстоятелствата, която да обосновава извод за наличието на основания за освобождаването на жалбоподателя от заплащането на държавна такса в минимален размер. Установява се, че след постановяването на разпореждане от 27 април 2017 г., с което на жалбоподателя е указано да представи документ за платена по сметката на ВКС държавна такса от 15 лева за частното касационно обжалване, жалбоподателят е подал молба за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса, с приложена актуална декларация за материално и гражданско състояние, според която източникът му на доход е единствено отпуснатата му пенсия. Обжалваното определение следва да бъде отменено. Съдът е постановил връщане на частната касационна жалба, без да се произнесе с отделен съдебен акт по искането за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса. Произнасянето на съда по надлежно заявеното искане може да бъде обжалвано, и едва след влизането в сила на определението по чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът ще дължи постановяване на заключителния си съдебен акт, в който ще се произнесе по предпоставките по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Ето защо обжалваното определение се отменя, и делото се връща на въззивния съд за произнасяне по искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, и за извършване на по-нататъшни процесуални действия. Мотивиран от изложеното, съставът на четвърто гражданско отделение на ВКС