Определение № 7955 от 14.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5890/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от М. И. Д., чрез адв. Димитрова, срещу определение № 5346/28.04.2026 г., постановено по адм. д. № 1278/2026 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта с която е отхвърлено искането М. И. Д., от гр. Варна с правно основание чл. 250 от АПК срещу незаконосъобразни фактически действия, изразяващи се в насочване на принудително изпълнение без годно изпълнително основание. В частната жалба се излага твърдение, че обжалваното определение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че действията на юрк. Ханджиев са „процесуални действия в изпълнение на закона”, като счита, че не е налице влязло в сила изпълнително основание, тъй като не е налице влязъл в сила административен акт. Счита се, че е налице фактическо действие /сезиране на ЧСИ/, извършено от длъжностно лице, което засяга сферата на жалбоподателя и не се основава на влязъл в сила административен акт. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане по същество със задължителни указания за преустановяване на неоснователните фактически действия на Община Варна. Ответникът – Директорът на Дирекция „Местни данъци” при Община Варна, не изразява становище по същество на подадената частна жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване с частна жалба. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба от М. И. Д., в която е изразено искане за прогласяване нищожността на акт за установяване на задължения /АУЗД/ № МД-АУ-5229-1/18.09.2025 г. и срещу незаконосъобразни фактически действия на основание чл. 250 от АПК, изразяващи се в насочване на принудително изпълнение без годно изпълнително основание. С оспореното в настоящото производство определение, АС-Варна е разделил производството, като е разгледал искането по чл. 250 от АПК, приемайки, че не е доказано, че твърдяното в жалбата действие на лице от общинската администрация – гл. юриск. Ж. Хаджиев, представлява фактическо такова, което не се основава на закона. Изложени са мотиви, че подаването на молба от лице в администрацията на Община Варна до ЧСИ за събирането на установените с АУЗД задължения е процесуално действие, в изпълнение на закона. Въз основа на изложеното е отхвърлил искането на М. И. Д., от гр. Варна с правно основание чл. 250 от АПК срещу незаконосъобразни фактически действия, изразяващи се в насочване на принудително изпълнение без годно изпълнително основание. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на съда, че извършеното действие не е фактическо. Неоснователно касаторката счита, че АУЗД не е годно изпълнително основание поради ненадлежното му връчване и факта, че не е влезнал в сила. Съгласно нормата на чл. 209, ал. 2, т. 3 от ДОПК принудително изпълнение се предприема въз основа на актовете по чл. 106 и 107 от ДОПК, независимо дали са обжалвани. Следователно установените с АУЗД задължения представляват годно изпълнително основание, съгласно изричната разпоредба на чл. 209, ал. 2 т. 3 от ДОПК, независимо дали актът е влезнал в сила или не, въз основа на което правилно съдът е отхвърлил искането на М. И. Д., от гр. Варна с правно основание чл. 250 от АПК срещу незаконосъобразни фактически действия, изразяващи се в насочване на принудително изпълнение без годно изпълнително основание. Съобразно изложеното, определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и липсата на претендирани от страните разноски, такива не следа да се присъждат с настоящото определение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,