Решение № 2916 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2355/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. М. А., чрез процесуален представител адв. Д. Любенова от АК Видин, срещу Решение № 208 от 05.01.2025 г., постановено по адм. дело № 8156/ 2024г. по описа на Административния съд- София- град, с което е отхвърлена, подадената от нея жалба срещу Отказ за издаване на български акт за раждане на детето Т. А., обективиран в писмо с изх. № РПН24-ГР94-1819/ 09.07.2024 г., издаден от кмета на Район „Панчарево“- СО. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения, че както административният орган, така и първоинстанционният съд погрешно тълкуват Кодекса на международното частно право /КМЧП/ и при формиране на изводите им е налице несъобразяване със стандартите, зададени от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/, неправилно прилагане на правото на ЕС и нарушение на общия принцип за недискриминация. Иска да се отмени решението и се постанови друго по същество на спора, с което да се уважи искането на касаторката за издаване на български акт за раждане на детето Т. А.. Ответникът по касационната жалба - Кмета на Район „Панчарево“ при Столична община, чрез процесуален представител гл. юрк. Л. Димитрова, в подаден писмен отговор, оспорва касационната жалба и релевира доводи за правилност на обжалваното решение. Иска същото да бъде оставено в сила и претендира направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на В. М. А. против Отказ за издаване на български акт за раждане на детето Т. А., обективиран в писмо с изх. №РПН24-ГР94-1819/ 09.07.2024 г., издаден от кмета на Район „Панчарево“-Столична община. Съдът е установил, че административният орган е бил сезиран с молба от 13.05.2024 г.., подадена от В. М. А., с искане, на основание чл. 72, ал. 3, т. 1 от Закона за гражданската регистрация да бъде издаден български акт за раждане на детето Т. А., въз основа на представени без превод на български език акт за раждане, издаден в Испания. Констатирал е, че на 21.11.23 г. в Барселона, болница Киронсалуд е родено детето Т. А., с издаден съответно акт за раждане, в които като родители на детето са посочени В. М., която е вписана като „родител А“ и К. Д. като „родител Б“. Отразено е, че вписването в гражданските регистри е въз на декларираното от г-жа К. Д. в качеството на майка, сверено от Л. Д. Р.- акушерка с рег. №052071. В семейната книга на мировия съд Сант Селони Испания детето е вписано като „син на В. М. и К. Д.“. Удостоверено е още и това, че двамата родители- родител А и родител Б имат брак, съгласно удостоверение от гражданския регистър. В. М. А. и К. Д. К. са сключили брак в Гибралтар през 2018 г. От 2015 г. и към настоящия момент те пребивават в Кралство Испания. С оспореното пред първоинстанционния съд- Писмо изх. № РПН24-ГР94-1819/ 09.07.2024 г., издадено от кмета на Район „Панчарево“- СО е ОТКАЗАНО съставянето на акт за раждане на детето Т. А., поради недостатъчно дани и съобразно изискванията на закона за пресъставяне на акт за раждане и вписване на детето Т. А. в регистрите за гражданско състояние на Република България. Посочена е невъзможността да се установи произхода на детето, тъй като в представените актове за раждане липсва отбелязване на биологичната им майка. При тези фактически установявания административният съд е приел отказът за законосъобразен. Счел е, че административният акт е издаден от компетентен орган въз основа на делегирана компетентност, съгласно Заповед №СОА20-РД09-2467/ 14.11.23 г., т. 24 на кмета на Столична община, при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Позовавайки се на чл. 12 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация при регистриране на раждане, настъпило в чужбина, чл. 25, ал. 1, изр. първо от Конституцията на Република България и чл.60, ал.1 и ал.2 от Семейния кодекс първоинстанционният съд е посочил, че съставеният в Испания акт за раждане отразяват различни според българското национално законодателство юридически факти и връзки между фактите и не могат да установят произхода на детето – родствената връзка на майчинство между В. М. А. и детето, тъй като в тях липсва такова отбелязване. Пояснил е, че доколкото българската национална правна система държи ясна сметка за произхода на детето от майката, като го дефинира като майчинство и за произхода от бащата /бащинство/ и тези обстоятелства изпълват съдържанието на понятието "родител" и са отразени в българските удостоверителни документи, българският компетентен орган по гражданско състояние не може да издаде друг по съдържанието си акт, освен отказ да издаде искания като съдържание административен акт. Във връзка с позоваването, от страна на жалбоподателката, на решение по дело С-490/ 20 на СЕС, съдът е посочил, че съгласно постоянната практика на СЕС, определянето на условията за придобиване и загубване на гражданство съгласно международното право, в т.ч. и правилата за гражданското състояние /към които спадат правилата за произход/е от компетентността на всяка държава-членка. По изложените съображения отхвърлил жалбата срещу отказа за издаване на акт за раждане. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Несъстоятелни са твърденията в касационната жалба, че решението несъответства на материалния закон. Съгласно чл.1, ал.2 от Закона за гражданската регистрация, гражданска регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите на актовете за гражданско състояние и вписване на лицата в регистъра на населението. Гражданската регистрация на физическите лица в Република България се основава на данните в актовете за тяхното гражданско състояние и на данните в други актове, посочени в закон. Актовете за гражданско състояние са официални писмени документи. В тях по законов ред длъжностните лица по гражданското състояние регистрират събитията раждане, брак и смърт. Съгласно чл.3, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, в регистрите на актовете за гражданско състояние се вписват събитията по чл. 1, ал. 2 за всички лица, които към момента на настъпване на събитието са български граждани, и за лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на събитието се намират на територията на Република България. Съгласно чл.69 от Закона за гражданската регистрация гражданите на Република България, които се намират в чужбина, могат да поискат, при спазване на българските или местните закони, съставянето на актове за гражданско състояние от съответния български дипломатически или консулски представител, или от чуждестранните местни органи по гражданското състояние в мястото, където са настъпили събитията, подлежащи на регистрация. Български гражданин, който е поискал от местен орган по гражданското състояние в чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, е длъжен да се снабди със заверен препис или извлечение от съставения акт и не по-късно от шест месеца след съставянето му да го предаде или изпрати на българския дипломатически или консулски представител в тази страна, като същевременно му съобщи постоянния си адрес в Република България. Когато българският гражданин не е могъл да предаде или изпрати съставения от местен орган по гражданското състояние в чужбина акт на български дипломатически или консулски представител, той може да го представи направо на длъжностното лице по гражданското състояние в общината по постоянен адрес, съгласно чл. 72, ал. 2, т.1, 2 и 3 от ЗГР, заедно с легализиран и заверен превод на български език. Длъжностното лице по гражданското състояние съставя акт за гражданско състояние, като вписва в него, въз основа на получения препис, предвидените по закон данни. В акта за раждане се вписват името на титуляра, датата и мястото на раждане, пола и установения произход (чл.72 ЗГР). Актовете за гражданско състояние се съставят на формуляри по установен образец. Данните в актовете за гражданско състояние се попълват въз основа на документи за самоличност на лицата. При съставяне на актове въз основа на документи от чужбина може да се ползват и други документи по гражданска регистрация само ако в получения или представения документ не се съдържат необходимите данни за съставянето на български акт за гражданско състояние. Административният съд законосъобразно е приел, че отсъствието на данни относно произхода на децата - родствената връзка на майчинство между заявителката и детето, е основание да се откаже съставянето на български акт за раждане. Искането пред административния орган е направено от В. М. А., в качеството й на родител на детето Т. А., родено в Кралство Испания, според акта за раждане, съставените от местно лице по гражданското състояние в чужбина. По делото не се оспорва обстоятелството, че А. е български граждани. В искането си до ЕСГРАОН на район Панчарево, СО, заявителката е поискала на детето да бъде издаден български акт за раждане, в съответствие с приложените издадени испански документи. С това същността на искането се отнася не само до съставянето на български акт за раждане на детето, но и до съставянето им със съдържание, идентично със съдържанието на вписаните в издадените от Испания, акт за раждане, според които родители на детето са В. М. родител А (geniteur A) и К. Д. като родител Б (geniteur B). А. и К. Д. К., родена в Гибралтар, Обединеното кралство, сключили граждански брак в Гибралтар през 2018 г. Следва да се посочи, че условията и редът за регистрация на физическите лица в Република България, в т.ч. съдържанието на актовете за гражданско състояние, не могат да се определят от чуждото право, поради което искането за съставяне на актове за раждане със съдържание, идентично със съдържанието на вписаните в издадените от Испания такива, не може да бъде уважено. Съставянето на български акт за раждане на родено в чужбина дете, което е български гражданин, се извършва при спазването на националния закон. В него се вписват майката и бащата на детето или само майката, която е родила детето, ако бащата е неизвестен. Произходът по българското право се определя от наличието на биологична връзка между детето, жената, която го е родила, и мъжът, от когото е заченато. Произходът е юридически факт, с който правото на всяка държава свързва значими правни последици. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за българското гражданство, български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин. Съставеният в Кралство Испания акт за раждане на детето, посочват като негови родители две жени, които са сключили граждански брак. Актът за раждане удостоверява наличието на правна връзка между детето и двете жени и съществуването на лични отношения между тях по силата на действащи на територията на държавата Испания правни норми, но не съдържат данни относно произхода на детето, каквито се изискват по българското право. Родителите на детето по българското право са неговите майка и баща или две лица от различен пол. Произходът от майката се определя от раждането, дори и в хипотезата на асистирана репродукция (чл.60, ал.1 и ал.2 СК), или между майката и детето трябва да има биологична връзка, която предопределя възникването на правни отношения между родител и дете. За съставянето на български актове за раждане, както правилно е преценил и административният съд, А. е следвало да представи документи, удостоверяващи, че е родила дете, което с раждането е придобило българско гражданство. Всяка държава има суверенитет по въпросите на гражданството, поради което действащите в държавата норми относно произхода не могат да не бъдат разглеждани в контекста на публичноправното отношение, което възниква с придобиването на национално гражданство. Изискванията относно съставянето на български акт за раждане, съответно правилата, които уреждат произхода, са еднакви за всички лица, които са български граждани. Обжалваният от А. отказ не се основава на съществуваща в националния закон правна пречка, по причина на която детето да е било неблагоприятно третирано, включително, поради сексуалната ориентация на техните родители, вписани в съставения акт за раждане в Испания. Причина да не се съставят акт за раждане на детето, както е приел и първоинстанционният съд, е отказът на А. да съобрази искането си с правото на държавата, чийто гражданин е. При условие, че между жалбоподателката и детето няма биологична връзка или ако тя не го е родила, искането да му бъде съставен български акт за раждане се явява лишено от основание. Раждането на детето от А., като юридически факт- може да бъде установен чрез представянето на необходимите документи. Впоследствие заявителката А. е декларирала- и в административното производство, и пред съда, че не е родила детето. А. не е родила детето Т., а признаването й за негов родител от испанското право се основава единствено на брачната връзка между нея и вписаната в испанските граждански регистри майка на детето- К. Д.. Тази брачна връзка- между лица от един и същ пол по действащото българско право няма валидно правно действие, както правилно е установил адм. съд. Несъстоятелни са и оплакванията в касационната жалба, че първоинстанционния съд не се е съобразил със стандартите, зададени от ЕКПЧ и неправилно е приложил правото на ЕС. Според практиката на Европейския съд по правата на човека семейният живот може да се изразява в отношения, които произтичат от кръвна или брачна връзка, или само от съвместно съжителство. Съгласно член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот. Правото е обвързано със задължение на държавата за минимална намеса във водения от лицата, които са нейни граждани или живеят на нейна територия, личен и семеен живот. Същевременно съблюдаването на това задължение не изисква отказ на държавата от правна регулация, както и от прилагането на мерки от обществен интерес, противопоставими на нечий частен интерес. Правото на зачитане на личния и семейния живот на индивида, гарантирано от чл.8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, също не е абсолютно. То може да бъде ограничено „ ...в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на други лица". Оспореният административен акт не се позовава на подобни ограничения. На плоскостта на настоящия казус се цели протекция на националния идентитет и самобитност, чрез извличане на базисен субстрат от семейните отношения и традиции. С оглед произтичащите от произхода значими последици за социалния статус на всяко лице държавата има позитивно задължение да създаде общи правила, с които да регулира отношенията, свързани с брака и произхода. Личният и семейният живот се доминират от свободния избор на индивида, какъвто той няма, що се отнася до подлежащи на правна регламентация от публичната власт социални отношения. Създадените от българската държава правила, според които произходът се определя от биологичната връзка между детето и неговите двама родители, които са мъж и жена, не означава, че няма да бъде зачетен семейният живот, който почива на връзка, различна от биологичната. Обявяването на биологичния произход на децата не изключва воденето на семеен живот с лицата, вписани като техни родители в съставения в чужбина акт за раждане, чийто избор да встъпят в брачна връзка, предопределя житейската възможност за осъществяване на общото им съжителство. В тази връзка първоинстанционният съд е следвало да съобрази и тълкуванията, дадени в решение от 14 декември 2021 г. по дело С-490/2020 г. на Съда на Европейския съюз /§ 52 и § 57/, както и че „..правилата за гражданското състояние, към които спадат правилата за брака и произхода, са от компетентността на държавите членки, а правото на Съюза не засяга тази тяхна компетентност." и че "...държавата членка, на която е гражданин засегнатото дете, няма задължение да предвиди в националното си право лица от един и същ пол да имат качеството родители или да признае за цели, различни от упражняването на правата, които това дете черпи от правото на Съюза, връзката на произход между посоченото дете и лицата, които са вписани като негови родители в акта за раждане, съставен от властите на приемащата държава членка". Правилно от доказателствата по делото е установено, че детето не произхожда от български гражданин и не е придобило българско гражданство по рождение. Осъщественото в Кралство Испания вписване в гражданските регистри, сочещо жалбоподателкта за родител на детето към момента на раждането му не е годно основание по чл.12, ал.1 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. да се състави български акт за раждане. Това предпоставя постановяването на отказ от компетентното длъжностно лице. Липсата на годно правно основание за съставяне на български акт за раждане на детето, обуславя материалната законосъобразност на оспорения отказ. Същият е издаден в съответствие с националния правопорядък, не влиза в противоречие с права и свободи, обявени от правото на Съюза, както и от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, поради което основателно е бил счетен за законосъобразен. В тази смисъл е и константната практика на ВАС по сходни казуси. От представеното в административното производство извлечение от испанските граждански регистри (частично и без превод на български език) не е могло да бъде установено по безспорен начин, че към момента на раждането детето е имало родител български гражданин. Впоследствие заявителката е декларирала - и в административното производство, и пред съда, че не е родила детето. Между другото този факт се установява и от представеното в хода на съдебното производство, по указание на съда, пълно извлечение от испанските граждански регистри, в които е вписано, че родител Б К. Д. е майка на детето, сверено от присъствала при раждането акушерка, както вече беше посочено във фактическите установявания на съда. Вписването на жалбоподателката в испанските граждански регистри като родител не се основава на раждането на детето, което е правопораждащият за майчинството факт по българското право, а на брачна връзка с майката на детето, която е недействителна. Следва да се посочи, че децата са висша ценност за всяко общество и държава и във всичките си действия по настоящото дело следва да се държи сметка за най-добрия интерес на детето. Гражданството обаче е правна и политическа връзка между лицата и държавата. България е свободна да регламентира въпросите на брака и семейството, произхода и гражданството в националното си законодателство, а те са свързани с националния суверенитет на държавата и българската идентичност. Жалбоподателката не може под предлог за „най-добрия интерес на детето“ дефакто да настоява за признаването на брачна връзка между лица от един и същ пол, която Конституцията на РБ не допуска. По изложените съображения, като е отхвърлил жалбата срещу Отказ за издаване на български акт за раждане на детето Т. А., издаден от кмета на Район „Панчарево“- Столична община, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, Трето отделение