Определение № 169 от 26.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4209/2015 г.

Производството е по реда на чл. 303 ГПК вр.чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна с вх.№ 1006284 от 11.02.2014 г., подадена от П. М. Н. срещу определение от 15.04.2011 г., постановено по гр. дело № 38422/2008 г. на СРС, ГК, 46 състав, с което е върната предявената от П. М. Н. искова молба и е прекратено производството по делото. Искането за отмяна се обосновава с твърдение, че на молителя не е дадена възможност за справедлив съдебен процес - основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК не е постъпвал, тъй като още в рамките на производството по гр. дело № 38422/2008 г. на СРС, ГК, 46 с-в не е била надлежно конституирана насрещната страна. Произнасяйки се по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК, настоящият състав на Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, констатира следното: Молбата за отмяна е подадена от активно легимирано лице, но е процесуално недопустима, тъй като не е спазен срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Производството за отмяна е средство за извънинстанционен контрол относно правилността на влезли в сила решения, приложимо само при наличието на изчерпателно посочени в закона предпоставки и когато правото да се иска отмяна е упражнено в определените срокове. В първата фаза се извършва проверка относно редовността и допустимостта на молбата за отмяна. Тя се изразява в преценка дали молбата съдържа аргументирано изложение на основанията за отмяна и дали не е преклудирана, поради изтичане на предвидените в чл. 305 ГПК срокове. За спазването на тези изисквания съдът следи служебно. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, в случаите на претендирана отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК молбата се подава в тримесечен срок, считано от деня на узнаване на решението от молителя. Релевантен е моментът на узнаване, като е без правно значение обстоятелството в каква връзка и в какво качество молителят е научил този факт. В случая, видно от разписката за съобщението, изпратено до П. М. Н. на 20.04.2011 г., молителят е уведомен за определението от 15.04.2011 г., с което е върната исковата молба, на 17.05.2011 г. Последвало е подаването на частна жалба срещу определението от 15.04.2011 г., връщането на тази частна жалба с разпореждане от 13.07.2011 г., срещу което П. М. Н. е депозирал друга частна жалба, по чийто предмет са се произнесли Софийски градски съд като въззивна инстанция и ВКС - с окончателно определение № 563 от 24.07.2012 г. по ч.гр.д.№ 247/2012 г. на ІV г.о. С постановяването на последното, производството по което е инициирано именно от П. М. Н., в сила е влязло както разпореждането от 13.07.2011 г., така и определението от 15.04.2011 г. за връщане на исковата молба по гр.дело № 38422/2008 г. на СРС, ГК, 46 състав. Съответно – считано от 24.07.2012 г. е започнал да тече 3-месечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, който е изтекъл на 24.10.2012 г., сряда, присъствен ден. Това означава, че подадената на 11.02.2014 г. молба за отмяна е депозирана след изтичането на преклузивния срок, поради което се явява процесуално недопустима като просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от изложеното и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение