Определение № 13686 от 17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11261/2024 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Л. С. С. и М. С. С. – малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Е. В. Г., чрез адвокат С. Манев, против определение № 20240/16.10.2024 г., постановено по адм. дело № 8931/2024 г., по описа на Административен съд – София-град, в частта, с която е върната исковата молба на жалбоподателите, подадена против Националната здравноосигурителна каса по реда на ЗОДОВ и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваната част от определението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответната страна - Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, против съдебен акт, който подлежи на обжалване и в срока по чл. 230 АПК. С обжалваното определение АССГ е върнал исковата молба на Л. С. С. и М. С. С. – малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Е. В. Г., в частта, с която против НЗОК са предявени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на сума в размер на 80 732,94 лева на всеки от ищците, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното изплащане, представляваща мораторната лихва върху разликата между претендираното със заявлението и изплатеното обезщетение за периода от 18.05.2021 г. до датата на подаване на исковата молба 11.09.2024 г. и производството по делото в посочената част е прекратено. За да постанови този резултат съдът приел, че в горепосочената част исковата молба е недопустима, защото вредите се претендират от Решение № РД-Е126-80/22.04.2024 г. в частта, обективираща отказ, но посоченият акт е предмет на оспорване по адм. дело № 5050/2024 г. по описа на АССГ, производството по което не е приключило, следователно не е налице отменен като незаконосъобразен административен акт. Определението е правилно. Съгласно чл. 204, ал. 1 АПК, иск за обезщетение може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. В случая се претендира обезщетение за вреди от акт, който не е отменен. Следователно не е налице абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане на предявения иск, което обосновава и връщането на исковата молба като недопустима. Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица, настъпили вследствие на отменен, като незаконосъобразен акт, постановен при изпълнение на административна дейност или при установяване на незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностни лица на органа при изпълнение на административната му дейност. Следователно, искът за обезщетение би бил допустим: а) когато оспореният административен акт е вече отменен от горестоящия административен орган или от съда, пред който е оспорен – чл. 204, ал. 1 АПК; б) когато се иска обезщетяване за вреди, причинени от нищожен или оттеглен административен акт – чл. 204, ал. 3 АПК и в) когато се иска обезщетяване за вреди, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица при упражняване на административната им дейност – чл. 204, ал. 4 АПК. В исковата молба е посочено, че вредите в размер на 80 732,94 лева се претендират от Решение № РД-Е126-80/22.04.2024 г., издадено от вр.и.д. управител на НЗОК в частта, обективираща отказ, но както правилно административният съд е посочил, този акт се обжалва от частните жалбоподатели, по повод на което е образувано адм. дело № 5050/2024 г. по описа на Административен съд - София-град, и производството по него не е приключило. Отделно от това, при евентуална отмяна съдът следва да върне преписката на административния орган за ново произнасяне в съответствие с дадените му указания по тълкуването и прилагането на закона, което ще рече че административното производство по издаване на акта няма да е приключило. Липсата на отменен административен акт налага извод за недопустимост на исковите молби, поради което първоинстанционния съд правилно е оставил същия в процесната част без разглеждане. Ако административният акт не е отменен по съответния ред или оттеглен, предявеният иск е недопустим, поради липса на процесуална предпоставка за разглеждането му и съдебното производство следва да бъде прекратено. По изложените съображения, не са налице изложените в частната жалба отменителни основания, поради което обжалваната част от определението, като правилна, следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,