Определение № 490 от 18.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3985/2017 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. И. Г. против определение № 201/28.06.2017 г., постановено по гр.д.№248/2017 г. от състав на Апелативен съд – Велико Т.. Ответникът по жалба я оспорва, с писмен отговор. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на апелативен съд е приел, че подадената касационна жалба против постановеното въззивно решение е върната от окръжния съд правилно, тъй като е просрочена. Видно от данните по делото, въззивното решение е връчено на В. Г. чрез неговия пълномощник на 27.02.2017 г., а жалбата е подадена на 29.03.2017 г., т.е. след изтичането на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК. Това е възприето от състава на въззивния съд, по подадената против разпореждането за връщане на касационната жалба против решението. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като правния въпрос е относно началото на срока, в който следва да се извърши процесуалното действие от страната. Въззивният съд не се е произнесъл по този правен въпрос, приемайки нещо различно от предвиденото в разпоредбата на чл.60, ал.2 ГПК, като не се е произнесъл по началото на срока, който също не се посочва в процесуалния закон, а кога изтича срока приемайки, че изтича в съответния ден на последния месец, т.е. м.март 2017 г. Липсата на относимост на така поставения правен въпрос води и до липса на основания относно допускането на касационното обжалване. Водим от горното, състава на ВКС