Определение № 180 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 719/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат П. Т. от АК – София срещу определения на Софийски градски съд от 13.09.2011 г. и 03.11.2011г по гр.д.№ 8732/ 2011 г., с което е оставено без уважение искането на адв.Т. за определяне на възнаграждение за осъществяваното в процеса представителство на въззиваемата страна ,предвид назначаването му съгласно чл.47 ал.6 от ГПК за особен представител на ответницата по делото М. С. С. с определения на Софийски районенен съд от 19.02.2010г и 28.04.2010г ,при определени от този съд 150 лева разноски за сметка на ищеца [фирма] В частната жалба се поддържа, че постановеното определение за отказ да се определени възнаграждение на особения представител за въззивната инстанция ,е неправилно, тъй като не държи сметка за естеството на извършеното представителство. Счита, че въпросът за дължимата вноска като възнаграждение за всяка инстанция е решен в практиката на ВКС съгл. определение № 656 от 23.11.2010г по ч гр.д. № 342/2010г ІV г.о, на което обжалваното противоречи.Размерът на възнаграждението за въззивната инстанция според жалбоподателя следва да е също в размер на 150 лева. Ответникът по частната жалба [фирма] не взема становище. Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени обстоятелствата по делото, намира частната жалба за допустима, разгледана по същество същата се явява основателна. Делото е образувано по иск на [фирма] за установяване на вземане в размер на 6828,89лв главница и лихви в размер на 2798,37 лв на основание чл. 415 от ГПК, отхвърлен изцяло с решение №І-41-7 от 01.03.2011г на Софийски районен съд. Ответницата М. С. С. е била представлявана от адв. П. Т., назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител, при определени на първа инстанция и внесени от ищеца 150 лева възнаграждение. Същите въззивният съд е приел за достатъчни, макар въззивната жалба на [фирма] да е била частично основателна. Първоинстанционното решение е потвърдено в една част, като в производството по делото назначеният представител е взел участие и се е явил в съдебно заседание, за да оспори жалбата. На втора инстанция делото е приключило окончателно с решение, по силата на което е установено вземане за главница от 5084,20 лв и мораторни лихви в размер на 869,20 лв. До пълните предявени размери искът е отхвърлен. Съобразно уважената част от иска, на ответницата са възложени и разноски. Макар частният жалбоподател неправилно да счита, че възнаграждението му за представителство следва да се определя от съда и внася от ищеца безусловно за всяка инстанция, при гореизложените обстоятелства Софийски градски съд неправилно е отхвърлил искането на адв.Т. на определяне на възнаграждение за явяване на особения представител пред въззивния съд. Представителството по чл.47 ал.6 от ГПК не се заплаща от държавата по реда на Закона за правната помощ. В първоинстанционното производство представителството на ответника е за сметка на ищеца като инициатор на процеса и заинтересована от развитието му страна .В следващите инстанции разноските по представляването на ответника от особен представител се определят според това, кой е инициирал производството пред съответната инстанция и какъв е изхода от него. В този смисъл е и разрешението, дадено в трайната практика на ВКС в опр.№120/2012 по ч гр.д№65/2012 ІV г.о, опр. №4 от 06.01.2012 по гр.д №429/2011 ІV г.о,включително и цитираното от жалбоподателя определение№656 от.2010г по ч. гр.д№342/2010г на ІV г.о ,в което изтъкнатата условност не е коментирана, но е съобразена .Възнаграждението на особения представител според закона е „на разноски на ищеца”, но при обжалване ще важат общите правила на чл.78 и сл. от ГПК, свързани с определяне на разноските. Ако производството е било образувано единствено по сезиране на особения представител и като краен резултат жалбата му е отхвърлена, няма правно основание съдът да задължи ищеца да внася още разноски. В случая обаче ищецът е подал въззивна жалба, която в една част не е уважена. Поради това в негова, на ищеца тежест, е посрещането на разходите по представляването на ответника. Предвид осъщественото представителство във въззивното производство, включващо и явяване в съдебно заседание и обема на осъществената защита, на адв.Т. следва да се определи и присъди възнаграждение от 100 лева. По изложените съображения частната Върховният касационен съд ІІІ г.о