Решение № 7953 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1978/2016 г.

Решение № 7953 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1978/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Университетска болница "Л." (УБ "Л."), чрез пълномощник по делото юрисконсулт А. М., против решение № 7800 от 11.12.2015 г., постановено по адм. дело № 5848/2014 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ). В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на направеното пред първата инстанция оспорване на отказа на директора на УБ "Л." за предоставяне на обществена информация, обективиран в писмо изх. № 1014/12.05.2014 г. Претендират се разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - Федерация "Български пациентски форум" (ФБПФ), чрез пълномощник по делото адвокат Л. Н., оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира направените в настоящото производство разноски - заплатено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 7800/11.12.2015 г., постановено по адм. дело № 5848/2014 г. по описа на АССГ е отменен изричният отказ на директора на УБ "Л." да предостави исканата информация по заявление вх. № 89-00-2/06.03.2014 г. и уточнение към него от 28.03.2014 г., подадени от ФБПФ до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по трансплантация и препратени по компетентност на директора на УБ "Л.", като последният е задължен да предостави информацията и са присъдени разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че поисканата от ФБПФ информация има характера на "служебна обществена информация" по смисъла на чл. 11 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), като същата не е от естество да доведе до конкретно негативно засягане интересите на третите лица (пациентите, на които е била извършена трансплантация на "изкуствени сърца" в това лечебно заведение), а УБ "Л.", в качеството си на публичноправен субект, попада в кръга "задължени лица" по чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗДОИ, поради което директорът на УБ "Л." е следвало да удовлетвори искането за достъп до търсената информация по реда на ЗДОИ. Настоящата касационна инстанция намира решението на АССГ за правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон, при правилно установена фактическа обстановка и излагане на мотиви, обуславящи възприетия от съда краен резултат. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че неприложима към настоящия случай е нормата на чл. 2, ал. 4 ЗДОИ (в приложимата към релевантния момент редакция - бр. 49 от 19.06.2007 г; сега чл. 4, ал. 5 ЗДОИ), посочена като правно основание на издадения от касационния жалбоподател и оспорен пред първата инстанция административен акт, а именно решение за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, обективиран в писмо изх. № 1014/12.05.2014 г. на директора на УБ "Л.". Разпоредбата на чл. 2, ал. 4 ЗДОИ се отнася до случаите, в които като предмет на искането за достъп са заявени обстоятелства, отъждествими с понятието за "лични данни", легално дефинирано в § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ и чл. 2, ал. 1 вр. § 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Съображенията на съда, че формулираното от ФБПФ искане по същество изразява воля за получаване на обобщени данни със статистически характер, а не разкриване на лични данни на трети лица, следва да бъдат споделени от настоящия съдебен състав като правилни и обосновани. Наведеното в касационната жалба възражение, че предоставянето на така заявената информация, макар и неформулирана изрично като искане за данни на конкретни физически лица, би довела до тяхното идентифициране и засягане на интересите им, касационната инстанция намира за неоснователно. Данните относно броя на пациентите и периода, в който им е била извършена трансплантация на "изкуствени сърца", както и относно преживяемостта след осъществяване на трансплантацията, не съставляват "лични данни" по смисъла на цитираните по-горе разпоредби на ЗДОИ и ЗЗЛД. Същевременно тези данни могат и следва да бъдат предоставени по реда на ЗДОИ без необходимост от разкриване на личните данни на съответните пациенти, поради което получаването на търсената информация обективно не се свързва с конкретно негативно засягане личната сфера на пациентите. Видно от текста на самото заявление е, че ФБПФ не е формулирала воля за достъп до информация, съставляваща "лични данни", а само до обобщени, типизирани данни със статистическа стойност и обществена значимост. По тези съображения, аргументирано и законосъобразно е заключението на първоинстанционния съд, че в случая не се обосновава необходимост от получаване изричното съгласие на третите лица по реда на чл. 31, ал. 2 ЗДОИ, тъй като не се доказва вероятност от засягане на техни законни интереси вследствие предоставянето на поисканата информация. Поради това неоснователно е направеното от касатора възражение в противоположен смисъл, а наведените от него твърдения за извършена процедура по чл. 31, ал. 2 ЗДОИ и даден отрицателен отговор от страна на пациентите следва да се оставят без разглеждане като ирелевантни към изяснения от фактическа и правна страна предмет на спора, а именно предоставяне на достъп до обществена информация, която не съдържа индивидуализиращи лични данни на трети лица и не би довела до засягане на техни законно защитими интереси. По тези съображения, като е отменил изричния отказ на директора на УБ "Л." за предоставяне на достъп до обществена информация и е задължил същия да предостави исканата информация, АССГ е постановил решение при правилно тълкуване и прилагане на закона, като в мотивите си е изложил конкретни и ясни съображения, съответстващи на фактите по делото и обуславящи изведените правни изводи. Предвид гореизложеното, Върховният административен съд намира, че не е налице соченото касационно основание за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, основателна е претенцията на ответната страна в настоящото производство за присъждане на сторените в касационната инстанция разноски в размер на 600.00 (шестстотин) лева - заплатено адвокатско възнаграждение, платими от касационния жалбоподател. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение