Определение № 4340 от 25.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3831/2024 г.

Производството по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, неправилно именувана „частна касационна жалба“, на „Архител“ ЕООД, чрез адв. Д. Д., срещу Определение № 1140/12.05.2024 г. по в. гр. д. № 1295/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, поправено с Определение № 1060/16. 04.2025 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати на всеки от ищците Н. Б. и К. Б. разноски в първоинстанционното производство в размер на 5 146.50 лева. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено, а молбата на ищците по чл. 248 ГПК да се отхвърли. Жалбоподателят счита, че въззивният съд се е произнесъл по преклудирано искане. При условията на евентуалност се поддържа, че съдът неправилно присъдил разноски за адвокатско възнаграждение на всеки от ищците, които били адвокати, тъй като в производството и двамата били защитавани от един адвокат, поради което дължимо било едно адвокатско възнаграждение и то евентуално в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, каквато в случая не била налице. Ответниците по частната жалба Н. Т. Б. и К. Е. Б. не са изразили становище по частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С влязло в сила Решение № 1338 от 22.11.2023 г. по в. гр. д. № 1295/2023 г. на Софийски апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 1542/27.03.2025 г. по гр. д. № 3832/2024 г. по описа на ВКС, е отменено Решение № 263 347/22.11.22 г., постановено по гр. д. 1876/21 г. по описа на СГС, като „Архител“ ЕООД е осъдено на основание чл. 92 ЗЗД да заплати: на ищеца Н. Б. сумата 32 650 евро - неустойка за забавено предаване на владението над ап. № 2 и гаражна клетка 7-8 от имоти, закупени в сграда с административен адрес [населено място], [улица], като забавянето е за 653 дни за периода 01.05.2019 г. – 11.02.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 11.02.2021 г.; на К. Б. - сумата 32 650 евро, представляваща неустойка за забавено предаване на владението над ап. № 1 и 17.73 % идеални части от подземния гараж, обособени като паркоместа, в сграда с административен адрес [населено място], [улица], като забавянето е за 653 дни за периода 01.05.2019 г. – 11.02.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 11.02.2021 година. С въззивното решение са отхвърлени предявените от К. Б. и Н. Б. срещу К. А. П. искове за присъждане в полза на всеки от тях на сума в размер на 32 650 евро, неустойка за забавено 653 дни, за периода 01.05.2019 г. – 11.02.2021 г., предаване на владението над придобити имоти по силата на анекс от 15.01.2019 г., оформен като Протокол 10-а, допълващ неесенциално съдържание от сделките, сключени с нотариални актове № 61, 62 и 63 от 29.11.16 г. по описа на нотариус Д. Н. с район на действие СРС, ведно със законната лихва от 11.02.2021 година. С въззивното решение в полза на ищците са присъдени разноските за производството пред апелативния съд. В срока за обжалване на въззивното решение ищците са депозирали молба с вх. № 27350/29.11.2023 г. за изменението му в частта по разноските, тъй като сред присъдените липсвали тези, понесени от тях в първоинстанционното производство. Тази молба дружеството е оспорило с възражението, че разноските, сторени от ищците, следвало да се редуцират наполовина, тъй като исковете им срещу ответника физическо лице били отхвърлени. С обжалваното в настоящото производство определение въззивният съд е отчел пропуска да присъди всички разноски, понесени от ищците, като с оглед изхода на спора е приел, че те имат право на разноските от 100 лева - адвокатско възнаграждение в производството по обезпечаване на иска, 4 384 лв. – адвокатско възнаграждение за водене на състезателния процес, за платената държавна такса за първоинстанционното производство, възлизаща на 5 109 лв., както и за сумата от 700 лв. – възнаграждение за вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза. При тези мотиви е счел, че всеки от ищците има вземане и за сумата от 5 146. 50 лв. – разноски в първоинстанционното производство. Частната жалба е частично основателна. Обжалваното определение не е недопустимо като постановено по преклудирано искане, както неправилно се поддържа в частната жалба. Молбата на ищците за изменение на въззивното решение е депозирана през м. ноември 2023 г. още преди получаване на препис от въззивното решение на 11.12.2023 година. Присъждането на разноските за първоинстанционото производство е следствие от изхода на спора пред въззивния съд, сезиран с изрично искане за това в проведеното на 04.10.2023 г. открито съдебно заседание. Когато, надлежно сезиран, въззивният съд отмени първоинстанционното решение и уважи иска, той дължи ново произнасяне за разноските по делото. В този случай всички разноски, направени в двете инстанции, се разпределят според изхода от спора, постановен от въззивния съд. Основателно е възражението в частната жалба относно присъдените в полза на ищцата К. Б. разноски за адвокатско възнаграждение, но не по изложените в нея съображения. Видно от договорите за правна защита и съдействие от 12.10.2022 г., приложени в кориците на първоинстанционното дело между л. 322 и л. 323, които не са номерирани, страни по тях са ищецът Н. Т. Б. и адв. Б. Б. Ц., като липсват доказателства ищцата К. Б. да е договаряла с и заплащала на адв. Ц. предоставянето на възмездната услуга. Сумата от 4 384 лева, както и възнаграждението за обезпечителното производство, са били платени в брой от ищеца Б. на адв. Ц., видно от изричното отбелязване в договорите, имащи характер на разписка за извършените плащания в обсъжданата част. Ето защо в частта, в която на ищцата К. Е. Б. са присъдени разноски над сумата от 2 904. 50 лева обжалваното определение подлежи на отмяна. В останалата обжалвана част определението следва да бъде потвърдено. При тези мотиви Върховният касационен съд, ГК, състав на ІII ГО,