Определение № 232 от 27.03.2012 г. на ВКС по д. № 168/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. К. срещу разпореждане на Окръжен съд Кюстендил /ОС/ по гр.д. №831/11 г., с което е върната частната й жалба против определението на този съд по делото от 16.12.11 г. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност -незаконосъобразност, на разпореждането и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване разпореждане и е допустима, но неоснователна. С обжалваното разпореждане е прието, че определението на ОС от 16.12.11 г. е окончателно. С него ОС се е произнесъл по ч. жалба на Т. К. срещу постановеното от съдебния изпълнител на осн. чл.78, ал.5 от ГПК намаляване на присъдените й като взискател разноски за адвокатска защита по изпълнителното дело от 1890 лв. на 1093 лв. Разпореждането е правилно - на осн. чл.437, ал.4 от ГПК решението на ОС по жалби срещу действията на съдебния изпълнител е окончателно. Така е при произнасянето по жалби срещу разноските в изпълнителното производство - чл.435, ал.1 от ГПК и при намаляването им на общото за процеса основание по чл.78, ал.5 от ГПК. От разпоредбата на чл.248 от ГПК, на която се позовава касаторката с довод, че обжалва не решение по чл.437 ст ГПК, а определение на ОС по частна жалба срещу разпореждане на съдебния изпълнител за разноските, не следва друго. Определението за изменение на решението в частта за разноските, поради акцесорния му характер се обжалва по реда, по който се обжалва решението - чл.248, ал.З от ГПК. Обжалваното разпореждане не противоречи на цитираната практика на ВКС -• опр. по ч.гр.д. №1762/08 г. на пето г.о. и опр. по ч.гр.д. №338/11 г. на трето г.о. И в двата случая ВКС е разгледал частни жалби, но срещу определения на окръжния / съотв. апелативния/ съд за оставяне на жалбата срещу акта на съдебния изпълнител без разглеждане в първия случай и за прекратяване на производството във втория. В процесния сега случай частната жалба срещу разпореждането на съдебния изпълнител по чл.78, ал.5 от ГПК е разгледана от ОС, който се е произнесъл по съществото на поставения с жалбата въпрос с необжалваемо определение. Частната жалба е неоснователна - обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, трето г.о.