Определение № 8860 от 26.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9256/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Т. Д. от гр. София срещу определение № 19308 от 05.06.2025 г., постановено по административно дело № 599/2025 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е оставена без разглеждане частната жалба на В.Д. срещу разпореждане № 15920 от 12.05.2025 г., постановено по същото дело. Частната жалбоподателка излага съображения за неправилност на оспореното определение, тъй като дадените с разпореждане № 15920 от 12.05.2025 г. указания за отстраняване на нередовностите на касационната й жалба срещу Решение № 11172 от 01.04.2025 г., постановено по адм.д. № 599/2025 г. на АССГ, са дадени в нарушение на разпоредбата на чл.212, ал.2, изр. първо от АПК. Иска обжалваното определение да бъде отменено и се присъдят направените по делото разноски. Ответникът по частната жалба – Директорът на ТП на НОИ – София - град, в срока по чл. 232 от АПК, не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, в тричленен състав на Шесто отделение, при извършената проверка на обжалваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 229, ал. 1, т.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С оспореното определение е оставена без разглеждане частната жалба на В.Д. срещу разпореждане № 15920 от 12.05.2025 г., постановено по адм.д. № 599/2025 г. по описа на АССГ, с което на основание чл. 213а, ал. 1, изр. 1 АПК, е оставена без движение касационната й жалба срещу Решение № 11172 от 01.04.2025 г., постановено по адм.д. № 599/2025 г. на АССГ и са дадени указания за отстраняване на констатирани от съда нередовности. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че разпореждане № 15920 от 12.05.2025 г. не попада в кръга на актовете по чл.229, ал.1, т.1 и т.2 от АПК, които подлежат на обжалване, поради което частната жалба се явява недопустима и като такава е оставена без разглеждане. Постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил в мотивите си всички факти и обстоятелства от значение за допустимостта на частната жалба, с която е бил сезиран, като е извел обосновани изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. В разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от АПК е указано, че на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията: 1. които преграждат по-нататъшното развитие на производството, с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7; 2. в случаите, изрично посочени в закона. В случая, в разпореждане № 15920 от 12.05.2025 г. са посочени констатирани от съда нередовности, като са дадени указания за тяхното отстраняване и последиците от неизпълнението му. В този смисъл, това съдебно разпореждане нито прегражда по-нататъшното развитие на производството, нито има нормативна разпоредба за инстанционното му оспорване. С оглед на това и доколкото разпореждане № 15920 от 12.05.2025 г. не подлежи на оспорване, обоснован се явява извода на първоинстанционния съд, че частната жалба против него е процесуално недопустима и като такава е оставена без разглеждане. Както правилно е отбелязал и първоинстанционния съд, при неизпълнение указанията на съда, дадени с разпореждане № 15920 от 12.05.2025 г., на обжалване ще подлежи актът за връщане на касационната жалба, като акт преграждащ развитието на производството. Предвид изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение