Определение № 88 от 11.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 342/2014 г.

Производството е по чл.274,ал.2, пр.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частната жалба на „ Ю. БЪЛГАРИЯ”АД [населено място] против прекратително определение на тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС № 853 от 10.12.2013 год., по ч. т. д. № 2093/ 2013 год., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, частна касационна жалба вх. № 2682/11.03.2013 год., подадена от настоящия частен жалбоподател срещу въззивното определение на Софийски апелативен съд № 465 от 22.02.2013 год., по ч. гр.д.№ 4007/ 2012 год.. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на закона – 694, ал.1 ТЗ и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му. Ответната по частната жалба страна е депозирала отговор в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК, с който изразява пълно съгласие с оплакванията и искането на частния жалбоподател. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страната, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение тричленният състав на второ търговско отделение на ВКС е приел, че обжалваното въззивно определение на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното определение на СГС от 17.09.2012 год., по т.д.№ 3378/2012 год. за отказ да бъде конституиран настоящия частен жалбоподател като трето лице - помагач в процеса на страната на ответника по спора [фирма] в производството по предявен от [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.694 ТЗ не подлежи на инстанционен контрол пред ВКС, съгласно задължителните указания в т. 9”а” от ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Определението е правилно е следва да бъде потвърдено. С определение № 353 от 13.05.2013 год. производството по ч.т.д.№ 2093/2013 год. на ІІ т.о. на ВКС е спряно на осн. чл.292 ГПК до приключване с окончателен съдебен акт на висящото пред ОСГТК на ВКС т.д.№ 1/2013 год.. С Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 год. ОСГТК на ВКС се е произнесло по т.д.№ 1/2013 год., поради което съставът на второ търговско отделение на ВКС е възобновил производството по спряното дело. Обстоятелството, че според задължителните постановки в т.9 ”а” от ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционното определение за отказ да се конституира трето лице - помагач не подлежи на касационно обжалване, законосъобразно е прието от предходния тричленен състав на ІІ т.о. на ВКС за обуславящо правен извод, че с постановяване на съдебен акт от въззивната инстанция инстанционният контрол над определението на СГС е изчерпан и настоящият частен жалбоподател не разполага с потестативно процесуално правомощие да сезира касационната инстанция. Поради това и подадената от него частна касационна жалба, като процесуално недопустима, не подлежи на обжалване. Що се касае до наведения в частната жалба довод, свързан с характера на предявения иск, основан на чл.694 ТЗ, то в цитираната задължителна съдебен практика липсва разграничение на делата според характера на правния спор и вида на търсената защита, поради което същият не може да бъде възприет за основателен. Мотивиран от горното, ВКС, ТК в настоящия съдебен състав на второ отделение, на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.2, пр.2 ГПК