Определение № 50168 от 25.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 649/2022 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. Постъпила е молба вх. № 501407/8. 03. 2023 г. и уточняваща молба от 31. 03. 2023 от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] за освобождаване на внесена за обезпечение сума в размер на 42 768, 68 лв. и превеждането й по сметката на молителя с оглед недопускането касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 2926/2021 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав и погасяване на задължението на молителя към ищеца Б. Б. С.. В уточняващата молба се твърди, че са изплатени всички присъдени суми за главница, лихви и разноски в полза на ищеца, включително за съдебни разноски в полза на неговия адвокат. Представено е преводно нареждане от 8. 03. 2023 г. за сумата от 46 560, 47 лв., наредена в полза на ищеца с основание за плащане – „реш. по гр. д. № 4186/2020 г. на СГС и съд. разноски по в. гр. д. № 2926/2021 г.“ С молба от 16. 05. 2023 г. в изпълнение на указанията на съда за представяне на доказателства за изпълнение на въззивното решение молителят се е позовал на извършено плащане на сумата от 12 554, 30 лв., удостоверено с преводно нареждане от 4. 06. 2021 г., и на плащането на сумата от 46 560, 47 лв. /по преводно нареждане от 8. 03. 2023 г./, като е уточнил, че сумата включва 35 000 лв. главница, 11 553, 49 лв. дължима лихва върху главницата от 35 000 лв. и 6, 98 лв. разноски, присъдени с въззивното решение. С разпореждане от 19. 05. 2023 г. искането по чл. 282, ал. 5 ГПК отново е оставено без движение, като на молителя е дадена възможност да представи доказателства за плащане в полза на ищеца на сумата от 20 000 лв., представляваща част от присъденото му с въззивното решение по гр. д. № 2926/2021 г. на САС обезщетение. На 13. 07. 2023 г. е депозирана молба от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] във връзка с дадените указания, към която е приложено преводно нареждане от 12. 07. 2023 г., удостоверяващо превеждането по банкова сметка на ищеца на сумата от 27 630, 68 лв., която според молителя включва 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 7 630, 68 лв. – законна лихва за периода 7. 11. 2019 г. – 12. 07. 2023 г. В молба от 17. 07. 2023 г. Б. С. чрез процесуалния му представител адвокат Б. изразява становище, че не възразява искането по чл. 282, ал. 5 ГПК да бъде уважено, тъй като е получил присъдените му суми изцяло. За да се произнесе по постъпилата молба, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение взе предвид следното: С определение № 40 от 26. 01. 2022 г. по ч. т. д. № 177/2022 г. на ВКС, ІІ т. о. на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК е спряно изпълнението на въззивно решение № 1384 от 21. 12. 2021 г. по в. гр. д. № 2926/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 22. 04. 2021 г. по гр. д. № 4186/2020 г. на Софийски градски съд в осъдителната му част за разликата от 20 000 лв. до 35 000 лв. по иска на Б. Д. С. срещу посочения застраховател и в частта, с която след частична отмяна на посоченото първоинстанционно решение „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на Б. Д. С. сумата от още 20 000 лв. обезщетение по чл. 432, ал. 1 ГПК. Със същото определение е оставено без уважение искането на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за спиране на изпълнението на въззивното решение в частта относно присъдената законна лихва върху главницата за периода 7. 11. 2019 г. – 13. 11. 2021 г. В акта на ВКС е извършена констатация за депозирано от молителя по сметката на ВКС обезпечение в размер на 42 768, 68 лв., от които 35 000 лв. главница и 7 768, 68 лв. законната лихва върху главницата за периода 7. 11. 2019 г. – 13. 11. 2021 г. С определение № 50121 от 22. 02. 2023 г. по т. д. № 649/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в обжалваната част, с която след частични отмяна и потвърждаване на първоинстанционното решение „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на Б. Б. С. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 20 000 лв. до 55 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 7. 11. 2019 г. до окончателното й изплащане. При направената справка на 24. 03. 2023 г. от счетоводител на ВКС е установено, че внесеното обезпечение в размер на 42 768, 68 лв. се намира по сметката за обезпечения на ВКС. При тези данни молбата за освобождаване на обезпечението е основателна за сумата от 35 000 лв. С оглед изпълнението на осъдителното въззивно решение и целта на обезпечението по чл. 282, ал. 2 ГПК е отпаднало основанието за задържане на внесеното по сметката на ВКС обезпечение в размер на 35 000 лв. във връзка със спиране изпълнението на въззивното решение. Сумата от 35 000 лв. следва да бъде преведена по банковата сметка на молителя. Молбата за освобождаване на гаранцията се явява неоснователна в частта за разликата над 35 000 лв. до 42 768, 68 лв., тъй като искането е направено след изтичане на едногодишния срок по чл. 82 ГПК от настъпване на изискуемостта на вземането за връщане на гаранцията. Съгласно мотивите към т. 3 на Тълкувателно решение № 6/2014 г. от 23. 10. 2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС възникването и изискуемостта на вземането за връщане на внесената гаранция по смисъла на чл. 82 ГПК настъпва с отпадане на основанието за внасянето й. В конкретния случай ВКС е отхвърлил молбата по чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране на принудителното изпълнение в частта относно присъдената лихва върху главницата, с оглед на което е била внесена сумата от 7 768, 68 лв., с определение от 26. 01. 2022 г., което не подлежи на обжалване, поради което с постановяването му отпада основанието за внасяне на гаранцията в посочената част. Едногодишният срок по чл. 82 ГПК е започнал да тече от 26. 01. 2022 г. и е изтекъл на 26. 01. 2023 г., поради което подадената на 8. 03. 2023 г. молба за връщане на гаранция в посочената част е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като сумата по гаранцията се внесе в държавния бюджет. Следва да се подчертае, че даденото разрешение в цитираното тълкувателно решение, че изискуемостта на вземането за връщане на гаранцията настъпва с влизане в сила на съдебния акт, с който е приключил исковият процес, не намира приложение досежно сумата от 7 768, 68 лв., доколкото се отнася до хипотеза, при която съдът по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК е постановил спиране на изпълнението на въззивното решение. В този смисъл без значение за връщане на гаранцията за разликата над 35 000 лв. до 42 768, 68 лв. /за сумата от 7 768, 68 лв./ е кога е постановено определението по чл. 288 ГПК от ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение