Определение № 644 от 17.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5727/2013 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Й. Х. М. от [населено място], против определение № 2252 от 30.07.2013 г. по ч.гр.д. № 2164/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната му жалба против определение №8818 от 05.06.2013г. на ВРС, постановено по гр.д. № 2484/2013г. С последното районният съд е оставил без уважение молбата на Й. Х. М. с правно основание чл.233 ГПК като недопустима. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба. Ответникът по частната жалба [фирма] изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане частната жалба с обжалваното определение, съдът е приел, че тя е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу определение, което с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, не подлежи на инстанционен контрол. Обжалваното определение е правилно. По предявен от Й. Х. М. против [фирма] иск по описа на Районен съд Варна е било образувано гр.д. № 2484/2013г. На 17.05.2013г. първоинстанционният съд е постановил решението си по делото. В срока за въззивно обжалване на последното, на 20.05.2013г. ищецът е депозирал по делото молба, с която е заявил отказ от предявения иск на основание чл.233 ГПК и е поискал прекратяване на производството. С определение №8818 от 05.06.2013г. на ВРС, постановено по гр.д. № 2484/2013г. молбата е “оставена без уважение като процесуално недопустима”. Това определение на първоинстанционния съд е обжалвано от Й. Х. М. и с определение № 2252 от 30.07.2013 г. по ч.гр.д. № 2164/2013 г. на Варненски окръжен съд е оставена без разглеждане като недопустима частната му жалба, тъй като обжалваното определение не попада в хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК, т.е. не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК урежда възможност за обжалване с частна жалба определенията на съда, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично предвидени в закона. Постановеното определение от Варненски районен съд не е преграждащо, а и липсва изрична разпоредба, която да предвижда възможност за обжалването му, поради което правилно с обжалваното определение частната жалба срещу него е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Следва да се има предвид, че в разпоредбата на чл.246 ГПК е установена императивна забрана за съда да отменя или изменя, а по аргумент за по-силното основание - и да обезсилва, собственото си решение по делото след като го обяви по предвидения за това ред. Процесуална възможност за обезсилване или изменение на решението от съда, който го е постановил, съществува само в изрично посочените в закона случаи. Предпоставките и условията, при които на съда е признато правомощие да отмени или промени изразената в обявеното съдебно решение воля за разрешаване на конкретен правен спор, са уредени изчерпателно в процесуалния кодекс. Съгласно чл.249 ГПК, решението може да бъде обезсилено от постановилия го съд, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са постигнали спогодба, и поискат прекратяване на делото. Основанията за изменение на решението са визирани в чл.247 и чл.248 ГПК, и са свързани с необходимостта от поправяне на очевидна фактическа грешка в съдебния акт или от изменение на произнасянето по отговорността за разноски. Извън посочените хипотези обезсилването, отмяната и изменението на постановеното решение са възможни единствено и само по реда на инстанционния контрол - ако решението подлежи на обжалване, и са от изключителната компетентност на по-горния по степен съд - въззивен или Върховен касационен съд. С обявяване на решението РС вече е десезиран от разглеждането на правния спор. Обстоятелството, че ищецът е заявил отказ от иска преди влизане в сила на това решение – в срока за въззивно обжалване, действително обуславя недопустимост на съдебния акт. Независимо, че недопустимостта е основание за обезсилване на решението, поради забраната на чл.246 ГПК, обезсилването е извън правомощията на РС. Решението би могло да бъде обезсилено като процесуално недопустимо само от въззивната инстанция в случай на надлежно сезиране. По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,