Определение № 53 от 23.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 12/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. К. И. от [населено място] срещу определение № 1154 от 17.11.2011 год. по гр.д.№ 909/2011 год. на Пернишкия окръжен съд, с което е обезсилено определение от 8.11.2010 г. по гр.д. № 9300/2010 г. на Пернишкия районен съд и е прекратено производството по делото. Поддържа се, че неправилно въззивният съд е приел, че възражението по чл.250 ГПК /отм./ на частния жалбоподател е подадено извън законоустановения седмодневен срок. Представено е копие от пощенски плик. В писмения отговор на частната жалба ответната страна [фирма], [населено място] изразява становище, че определението е правилно и следва да се потвърди. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че ч астната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна поради следното: С определение от 8.11.2010 год. по гр.д. № 9300/2010 год. Пернишкият районен съд е отхвърлил искането на жалбоподателя за спиране изпълнението по изп.дело № 20077520400193 на ЧСИ С. Димитрова рег. № 752, район на действие ПОС. Срещу това определение е подадена частна жалба от Д.. С обжалваното определение Пернишкият окръжен съд е обезсилил определението на първоинстанционния съд и прекратил производството по делото по съображения, че възражението по чл.250 ГПК /отм./ е подадено извън законоустановения срок за обжалване. Приел е, че поканата за доброволно изпълнение е получена от частния жалбоподател на 14.07.2010 г., а възражението е депозирано на 23.07.2010 г.- извън законоустановеният седмодневен срок, който е изтекъл на 21.07.2010 г. / сряда/- работен ден. Поради просрочие на възражението определението на първоинстанционния съд, като постановено по недопустимо възражение е обезсилено, а производството по делото е прекратено. Определението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл.250, ал.1 ГПК /отм./ възражение, че присъдената по издадения изпълнителен лист сума не се дължи, длъжникът може да подаде в седмодневен срок от получаване на призовката за доброволно изпълнение. Призовката за доброволно изпълнение е получена от съпругата на частния жалбоподател на 14.07.2010 г. и спрямо тази дата правилно съдът е приел, че срокът за обжалване изтича на 21.07.2010 г., като с оглед датата на постъпване на възражението в канцеларията на частния съдебен изпълнител - 23.07.2010 г. същото е просрочено. От пощенското клеймо върху приложеното с частната жалба копие от пощенски плик, заверено от частен съдебен изпълнител С. Димитрова, обаче е видно, че възражението е изпратено по пощата на 21.07.2010 г. При тези данни съдът в настоящия състав намира, че възражението е изпратено по пощата на 21.07.2010 г. и спрямо тази дата срокът по чл.250, ал.1 ГПК /отм./ не е пропуснат. По изложените съображения обжалваното определение ще следва да се отмени и делото върне на Пернишкия окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената частна жалба. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІI г.о.