Определение № 237 от 27.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5103/2014 г.

Производството е по чл.64 и сл.ГПК и има за предмет молбата на И. И. С. за възстановяване на пропуснат срок за обжалване на определение № 344 от 11.11.2014 г., постановено по настоящото дело. Ответникът А. Г. С. оспорва молбата, като счита че не са налице предпоставките на закона за възстановяване на срока. От данните по делото е видно, че с определение № 380/ 30.12.2013 г. по гр.д.№ 7719/ 2013 г. на ВКС, 1 г.о. е била оставена без разглеждане като просрочена молба за отмяна на влязло в сила решение № 7868/ 27.07.2912 г. по гр.д.№ 43255/2010 г. на СРС, 68 състав, подадена от И. С., на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Срещу определението, след влизането му в сила, е подадена молба за отмяна, която с определение № 344/ 11.11.2014 г. на друг тричленен състав на ВКС също е оставена без разглеждане като просрочена. Това определение е съобщено на молителката на 27.02.2015 г. чрез връчване по реда на чл.46, ал.1 ГПК на М. П., братовчедка на молителката, от ап.17. В срока за обжалване не е постъпила частна жалба, но в последния ден от този срок е подадена молба от И. С. за предоставяне на правна помощ. С определение № 66 от 12.03.2015 г. молбата е отхвърлена, като това определение е влязло в сила на 29.04.2015 г./ с изтичане на 7 дн.срок от съобщението, връчено по реда на чл.41, ал.1 ГПК на 22.04.2015 г./ В новия срок за обжалване, който започва да тече след тази дата съгласно чл.275, ал.2 във вр.с чл. 259, ал.2-4 ГПК също не е постъпила частна жалба срещу определение № 344. На 16.07.2015г. И. С. е подала молба вх.№ 8277, която след уточнение е квалифицирана като молба за възстановяване на пропуснатия срок за обжалване на определение № 344. С молба вх.№ 10863/ 12.10.2015 г. са представени доказателства, които според молителката установяват наличието на особени непредвидени обстоятелства, заради които е пропуснала срока за обжалване. За да се произнесе настоящият състав на ВКС, г.о. съобрази следното: Съгласно чл.64, ал.2 ГПК страната, която е пропуснала срока за обжалване, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които тя не е могла да преодолее. По смисъла на закона тези обстоятелства трябва да са настъпили или да са се проявили по времето, когато е текъл срока за обжалване. В настоящия случая това е периодът от 29.04.2015 г. до 7 май 2015г. вкл. / т.к. последният ден от срока е 6 май-неработен ден/. Второто условие за възстановяване на срока е едновременно с молбата за възстановяване да се подадат и книжата, за подаването на които се иска възстановяване. В случая това би трябвало да бъде частна жалба срещу определение № 344. От представените от молителката писмени доказателства е видно, че нито едно от тях не се отнася за визирания период. Опр.№ 66 е връчено по реда на чл.41, ал.2 ГПК, като връчителят е посетил адреса, посочен от молителката три пъти в продължение на повече от един месец. Съгласно служебна бележка № 23986 от 19.12.2014г. от Софийска районна прокуратура за прокурорска преписка № 23986/ 14 г. се отнася за разследване, което се води във връзка с призовка от 28.05.2011 г., нямаща отношение към възстановяване на срока. Писмената декларация от Б. П. П., който декларира, че е председател на ЕС в [жилищен адрес] е от дата 19.03.2015г. и също не се отнася към периода на обжалването. Писмената декларация от М. П. се свързва със съобщение за изготвяне на определение № 344, връчено на същото лице при условията на чл.46, ал.1 ГПК на 24.02.2015 г. Съгласно чл.46, ал.4 ГПК с получаване на съобщението от другото лице се смята, че връчването се извършва на адресата. Той може да иска възстановяване на срока, ако докаже, че е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването. Такива доказателства- че към 24.02.2015 г. молителката е отсъствала от адреса не са представени, като твърденията й са, че живее постоянно на този адрес и не го е напускала. При редовно връчване, за каквото се счита и това по реда на чл.46, ал.1 ГПК съдът не е имал задължение да изпраща повторно съобщение на служебния адрес на молителката или да я уведоми по телефона. Отделно от това следва да се посочи, че представените писмени декларации, както и тези на доц. д-р З. И. П. и проф. д-р М. М. Н. поначало не следва да се ценят като доказателства по делото, тъй като представляват евентуални бъдещи свидетелски показания, но по делото не е направено искане лицата да се разпитат като свидетели. Същевременно и удостоверителното изявление на връчителя на призовки, което има доказателствено значение за отразените в призовката /съобщението/ обстоятелства, не е оборено по надлежния ред. Представените болнични листове са за периода от 20.11.2014г. до 19.12.2014г. и от 23.03.2015 г до 30.03.2015 г.- също извън изследвания период от 29.04.до 7.05. 2015г. На последно място молителката не е изпълнила и второто условие на чл. 65, ал.2 ГПК, а именно да е подадена частна жалба срещу определение № 344, в какъвто смисъл са й дадени указания с определение № 269/23.09.2015г. Според молителката тя е подала такава жалба и това е частна жалба вх.№ 9622/ 2.09.2015г. С оглед съдържанието на опр.№ 344 в частната жалба срещу това определение следва да се изложат оплаквания за неговата неправилност, а именно че е неправилен извода на ВКС за просрочие на молба за отмяна вх.№ 1022099/ 29.05.2014г., а този извод е основан на становището на състава на ВКС, че молителката е била редовно уведомена за определение № 308 на 19.02.2014г. Не са изложени съображения дали този извод е правилен или не, което би било същността на обжалването. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение