Определение № 5728 от 09.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4630/2024 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх.№5488 от 26.06.2024 г., от С. Р. Г. и А. Н. П., чрез адв. Д. от АК М. и по частна касационна жалба с вх.№5537 от 27.06.2024 г. от Р. А. Б., чрез адв. Р. Т. от САК, против определение № 214 от 07.06.2024 г., постановено по в.ч. гр. д. № 257/2024 г. на Апелативен съд Пловдив. С посоченото определение е отменено определение № 654 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 3370/2023 г. на Окръжен съд- Пловдив, с което е прекратено производството пред него и същото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд и делото е върнато на Окръжен съд Пловдив за произнасяне по предявените искове от К. Б. Д. и С. Х. Д.. В жалбите се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на закона и се прави искане за неговата отмяна. Навеждат се доводи, че въззивният съд в противоречие със закона и характера на предявения иск е приел, че е налице изборна подсъдност по чл.115, ал.1 ГПК за иск за вреди от непозволено увреждане, какъвто смятат, че не е предявеният. Ответниците К. Б. Д. и С. Х. Д. изразяват становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на трето отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Частните касационни жалби са депозирани от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но са процесуално недопустими, тъй като са насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване въззивен акт. Производството по гр.дело №3370/23 г. пред Окръжен съд Пловдив е образувано по искова молба, подадена от К. Б. Д. и С. Х. Д., двамата с адрес в гр.Пловдив срещу посочени ответници, физически лица за заплащане обезщетение за имуществени вреди в резултат на съдебно отстраняване като купувачи от недвижим имот в гр.Пловдив и в общ размер на обезщетението от 251 100лв., с конкретно посочени суми спрямо всеки от ответниците. С оглед на направеното в отговори на исковата молба от ответниците С. Р. Г. и А. Н. П., и от Р. А. Б. възражение за неподсъдност на делото на ОС Пловдив след като всички ответници по делото са с постоянен адрес в гр.С., първоинстанционният съд след служебни справки в НБД Население, че всички ответници са с адрес в гр.С., с определение №654 от 11.03.2024 г. и с оглед на разпоредбата на чл.105 ГПК е приел, че предявените искове следва да се разгледат от СГС. Прекратил е производството по делото пред ОС-Пловдив и е изпратил делото по подсъдност за разглеждане на СГС. С обжалваното определение въззивният съд Апелативен съд -Пловдив след като е разгледал частната жалба, подадена от ищците срещу определение на ОС- Пловдив за прекратяване на делото пред него е приел, че при разглеждане на възраженията на ответниците за местна подсъдност приложение следва да намери разпоредбата на чл.115, ал.1 ГПК, с оглед на която, иск за вреди може да бъде предявен и по местоизвършване на деянието. С оглед на което е приел, че обжалваното определение, с което е прекратено делото е неправилно, отменил е същото, като е постановил връщане на делото за разглеждането му от ОС- Пловдив, пред който първоначално е образувано. С оглед разпоредбите на чл.274, ал.3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставя без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото- т.1 и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие-т.2. Съгласно задължителните указания, дадени в т.9.в от Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производството поради неподсъдност на спора /чл.121 ГПК/. По аргумент за обратното определението, с което въззивният съд отменя първоинстанционното определение за прекратяване на производството поради неподсъдност на спора и връща делото на сезирания от ищеца съд за продължаване на съдопроизводствените действия, няма преграждащ характер по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК и не подлежи на касационно обжалване. С обжалваното определение въззивният съд е отменил определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по предявените от ищците искове и делото е изпратено по подсъдност на СГС- друг равен по степен съд, и е върнал делото на първоначално сезирания съд за разглеждане. Предвид постановения от въззивната инстанция правен резултат и задължителните указания в цитираното тълкувателно решение въззивното определение няма преграждащ ефект спрямо развитието на делото и не подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Необжалваемостта на определението, независимо от посоченото от въззивния съд, обуславя недопустимост на частните касационни жалби, които следва да бъдат оставени без разглеждане. С Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни указания относно обжалването на въззивните определения по чл.121 ГПК и съгласно т.9.в от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС подлежат на касационно обжалване на основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК въззивните определения, с които се потвърждава определение на първоинстанционния съд, с което се прекратява делото поради неподсъдност на спора/чл.121 ГПК/ и каквото не е настоящото. Воден от гореизложеното, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на трето отделение,