Решение № 11157 от 30.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15268/2012 г.

Решение № 11157 от 30.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15268/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 2607/26.10.2012 г., постановено по адм. дело № 1473/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което по жалба на ЕТ "Муса - Сюлейман Мусов" е отменен ревизионен акт (РА) № 181104227/10.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 69/29.03.2012 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна, с който на ЕТ "Муса - Сюлейман Мусов", ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Глождево, общ. Ветово, ул. "Ал. Стамболийски" № 20, представлявано от собственика Сюлейман Ибрямов Мусов, за данъчен период м. 03.2010 г. са определени задължения по ЗДДС: ДДС за внасяне в размер на 13 151.91 лв. и 721.88 лв. - лихви. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е оценил събраните по делото и в хода на ревизията доказателства и установените факти. Излага подробни съображения в тази връзка и моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли оспорването на ревизионния акт, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Муса - Сюлейман Мусов" не взима становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд подробно е описал фактическата обстановка по делото. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от решаващия състав и са последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Съдът е формирал извод, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентен орган и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци водещи до неговата нищожност. Относно доначисления ДДС, съдът е установил, че от събраните доказателства не се установява наличието на предпоставките, визирани в чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Съдът не е споделил изводите на ревизиращия орган за укрити приходи от жалбоподателя и за нередовно водено от него счетоводство. Приходният орган е приел, че е налице основанието по т. 4 за облагане на търговеца по особения ред на чл. 122 от ДОПК, тъй като същия в изпълнение на връченото му ИПДПО не е представил счетоводни книжа, отчетни регистри за закупени и продадени стоки, за реализирани приходи и направени за дейността разходи. Съдът е изложил мотиви, че извън случаите обаче на чл. 123 от ДОПК, органът е този, който следва да определи законосъобразно данъчната основа съгласно изискванията на чл. 122, ал. 4 вр. ал. 2 от ДОПК, като докаже наличието на приход, тъй като фактическите констатации на РА се презюмират с доказателствена стойност, но само когато са подкрепени с безспорни доказателства. Съдът е приел, че в настоящия случай органът по приходите не е установил относимите към доставките факти и обстоятелства, а се е позовал единствено на потвържденията от проверяваните доставчици. Административният съд е приел, че органът по приходите не е ангажирал надлежни доказателства за реалност на доставките, каквито обичайно се изискват от приходния орган при извършване на данъчните ревизии. Само ако действително жалбоподателят е получил процесните стоки е възможно последващото им разходване и съответно получаване на приходи от продажбата им, който да са укрити. В конкретния случай, съдът е счел, че не се установява да са налице реални доставки и ревизираното лице да е получател на стоки по фактури, издадени от посочените доставчици, респ. да е реализирал приход. Следователно за него не е възникнало и задължението да осчетоводява същите. Приходният орган не е доказал наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и не е определил облагаемата данъчна основа на търговеца в съответствие с изискванията на ал. 4 вр. ал. 2 от ДОПК, поради което съдът е отменил РА. Така постановеното решение е правилно. Съдът правилно е приел, че административният орган е този, който следва да определи законосъобразно данъчната основа, съгласно изискванията на чл. 122, ал. 4 във вр. с ал. 4 от ДОПК, като докаже наличието на приход, тъй като фактическите констатации в РА се презюмират с доказателствена стойност, но само когато са подкрепени с безспорни доказателства. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. В случая не са ангажирани надлежни доказателства за реалност на доставките, поради което условието фактическите констатации да се ползват с доказателствена сила не е налице. Органът не е установил по категоричен начин, реалното осъществяване на спорните доставки, а именно относно приемането и предаването на стоките, предмет на същите, относно тяхното транспортиране, заприходяване и заплащане, както и относно начина на водене на счетоводството на ревизираното лице и на издателите на фактурите, за които данъчните органи са приели, че са получени от ЕТ "Муса - Сюлейман Мусов". Не може да бъде споделена тезата на ревизиращия орган, че само с факта издаването на фактурите е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Анализът на съдебната практика показва, че в обратната ситуация, при претенция за данъчен кредит, самите органи по приходите приемат, че само фактът на издадена фактура не означава реалност на документираната в нея доставка и изискват представяне на допълнителни доказателства, установяващи реалност на доставката. В случая издаването на фактури, които не са придружени от съпътстващи документи, не може да бъде разглеждано като данъчно събитие по смисъла на чл. 6, ал. 1 във вр. с чл. 25 ЗДДС, което да подлежи на облагане по силата на този закон. Още повече, че в хода на съдебното производство предвид направеното от ревизираното лице оспорване на всички процесни фактури заедно с приложенията към тях (където са налични такива), истинността на последните остава недоказана. С оглед доказателствената тежест, носена от ответника в откритото по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК производство, единствено са изискани на основание чл. 192, ал. 1 от ГПК от всички доставчици документите, с които разполагат във връзка с въпросните доставки. Част от събраните по този ред документи вече са били налични в ревизионната преписка, а друга не касае спора по делото. Никой от доставчиците не е представил документ подписан от ЕТ "Муса - Сюлейман Мусов"- липсват каквито и да било документи за предаване на стоките, предмет на процесните фактури. Както правилно е посочил съда, счетоводното отразяване на издадените фактури при доставчиците не е основание да се приеме, че лицето, посочено като получател във фактурите, посочени в РА, действително е получил стока по тях, както и че впоследствие е продал същата и е реализирал оборот, съответно приход. Не може да се приеме, че доставките са реални само въз основа на твърдения на техните представляващи за извършено плащане по фактурите. Като е преценил събраните доказателства съдът правилно е стигнал до извод за липса на реални доставки по процесните фактури. След като не се установява прехвърлянето на правото на собственост върху тези стоки, не следва да се начислява и ДДС върху тяхната продажба. Поради изложеното административният съд правилно е отменил РА за начисления допълнително за м. 03.2010 г. ДДС за внасяне в размер на 13 151.91 лв. и 721.88 лв. - лихви и решението следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение