Определение № 7109 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6273/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Д. Д. от [населено място], община Тунджа подадена чрез процесуален представител – адвокат Д. Костадинов АК Бургас срещу определение №872 от 27 май 2026 год. постановено по адм.дело № 203/2026 год. по описа на Административен съд гр.Ямбол. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането на Г. Д. Д. от [населено място] за спиране на предварителното изпълнение на заповед № GРАМ-1384812 от 20 април 2026 год., издадена от В. Й. В. – младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ – Ямбол към ОД на МВР - Ямбол, с която на основание чл. 171, т. 2а, б.“Б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложена принудителна административна мярка изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. За да постанови този правен резултат съдът е преценил, че данните по делото не обосновават твърдението за наличие на опасност от настъпването на значителни вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2, вр. с чл. 60, ал. 1 АПК, ако обжалваната заповед бъде изпълнена незабавно. Частният жалбоподател чрез своя процесуален представител – адвокат Д. Костадинов АК Бургас счита обжалваното определение за неправилно и необосновано. Твърди се, че съдът не е съобразил обстоятелството, че с лишаването на частният жалбоподател от възможността да излозва единственият си лек автомобил се възпрепятства предвижването му до потенциални работодатели, още повече, че такива работодатели са по Черноморието. Твърди се също, че състава на Административен съд гр.Ямбол е подходил формално при преценката на вредите, както и че е направил неправилен извод, че вредите са напълно обезщетими. Навежда се довод за вероятна незаконосъобразност на оспореният пред съда административен акт – процесната ПАМ. Прави искане, Върховният административен съд да отмени обжалваното определение на Административен съд гр.Ямбол и да постанови друго, с което да спре предварително изпълнение на заповед № GРАМ-1384812 от 20 април 2026 год., издадена от В. Й. В. – младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ – Ямбол към ОД на МВР - Ямбол. В допълнение към частната жалба се претендира при уважаване на частната жалба и присъждане на направените по делото разноски по представен списък. Ответникът по частната жалба – В. Й. В. – младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ – Ямбол към ОД на МВР - Ямбол, не взема становище по допустимостта и основателността на частната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира частната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. От фактическа и правна страна се установява следното: Г. Д. Д. от [населено място], община Тунджа е собственик на лек автомобил „Тойота Корола“ с рег.№ [рег. номер]. На 20 април 2026 год. компетентните органи установяват че Г. Д. Д. управлява в гр.Ямбол собственият си лек автомобил „Тойота Корола“ с рег.№ [рег. номер], като отказва да му бъде извършена проверка за установяване на употреба на алкохол с техническо средство. Приема се от компетентните органи, че частният жалбоподател не изпълнява дадените му указания относно начина на извършване на проверката, като двукратно вдухва минимален обем от въздух, с което осуетява проверката, а след това категорично отказва да бъде тестван. На водача е ииздаден талон за изследване с посочен номер. На 20 април 2026 год. В. Й. В. – младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ – Ямбол към ОД на МВР - Ямбол издава процесната по делото заповед за прилагане на ПАМ № GРАМ-1384812 с която на жалбоподателя Г. Д. Д. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца. По силата на чл.172, ал.6 от ЗДвП е допуснато предварително изпълнение на обжалваната ПАМ. Безспорно е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Безспорно е също, че това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспенсивен ефект. Какви са били мотивите му за изключението от установения общ принцип на суспенсивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение. Независимо от допуснатото по силата на закон предварително изпълнение, за да не лиши правото на съдебна защита от ефект законодателят е предвидил възможност съдът да спре предварителното изпълнение. Предпоставките, при които това може да стане, са нови факти и обстоятелства, такива, които са настъпили след издаването на акта, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Нищо друго. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на жалбоподателя, тъй като става въпрос за изключение от този основен принцип в административният процес. Частният жалбоподател твърди, че поради невъзможността да използва собственият си лек автомобил за срок от шест месеца ще се затрудни търсенето на работа. По делото както пред първата инстанция, така и пред настоящата не са ангажирани никакви доказателство в подкрепа на тези твърдения. При това положение се установява, че по делото частният жалбоподател не е ангажирал доказателства, които да установяват новонастъпили факти и обстоятелства след издаването на оспорения акт, въз основа на които да може да се обоснове извод за значителни или трудно поправими вреди от самото предварително изпълнение. Позоваването на посочените по-горе вреди, които частният жалбоподател ще следва да понесе от предварителното изпълнение, не са в резултат на новонастъпили факти, а на самото допуснато предварително изпълнение. По делото не се представят писмени доказателства за установяване на нови факти, настъпили след издаването на заповедта, а само се твърди такива, които са се осъществили преди нейното издаване. С оглед на това сам по себе си фактът на невъзможност да се използва МПС в ежедневната дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. По изложените по-горе съображения, частният жалбоподател, както обосновано приема първоинстанционният съд, не е доказал наличието на значителна или трудно поправима вреда, която предварителното изпълнение на оспорената заповед му причинява, поради което изводът на съда за неоснователност на искането е правилен. Не се споделят доводите изложени в частната жалба, за формален подход при преценка на твърдяните вреди от състава на Административен съд гр.Ямбол при произнасяне по направеното искане. Административният съдия е обсъдил аргументирано в своя акт всички относими към казуса обстоятелства като мотивите му се възприемат изцяло и от настоящата инстанция. Що се касае за останалите наведени в частната жалба доводи - за незаконосъобразност на процесната ПАМ това са аргументи по съществото на спора и по тези въпроси дължи произнасяне състава на Административен съд гр.Ямбол. Тези доводи не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство. Обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото се претендират само от частният жалбоподател. С оглед изхода на спора обаче, такива не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 - во, пред. 1 – во във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение