Определение № 9067 от 24.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8764/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба (наименована „касационна“) от „БОРНЕЛИ“ ЕООД гр. Варна, ЕИК 148092408, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Д-р Анастасия Железкова“ бл. 16, вх. „Г“, ет. 5, ап. 14 чрез пълномощника адвокат М. Сутев против определение № 7837/16.06.2026г и определение за поправянето му № 8207/24.06.2026г, двете постановени по адм. д. № 46/2026г по описа на Административен съд Варна, в частта за присъденото адвокатско възнаграждение и оставянето без уважение на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер. С доводи за неправилно интерпретиране на данните по делото с оглед фактическата и правната му сложност е направено искане за отмяната им и присъждане на разликата до пълния размер на платеното и включено в списъка по чл.80 ГПК адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на разноски за държавна такса. Ответникът – директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Варна, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт И. Костадинова с подадено писмено възражение оспорва частната жалба като недопустима, а в условия на евентуалност – като неоснователна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От данните по делото се установява следното: С решение № 5762/08.05.2026 г. по делото е отменено решение № 2153-03-242/17.12.2025 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на „БОРНЕЛИ“ ЕООД гр. Варна против Задължителни предписания № ЗД-1-03-02090702/07.11.2025 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Варна, като НОИ е осъден да заплати на дружеството сума в размер на 255,65 (двеста и петдесет евро и шестдесет и пет евроцента) евро, представляващи адвокатско възнаграждение. Този размер е определен с оглед фактическата и правна сложност на спора. С обжалваното определение № 7837/16.06.2026г, поправено с определение № 8207/24.06.2026г, постановени по адм. д. № 46/2026г по описа на Административен съд Варна, е изменено решение № 5762/08.05.2026 г. по делото в частта, с която НОИ е осъден да заплати на „Борнели“ ЕООД сума в размер на 255,65 (двеста и петдесет евро и шестдесет и пет евроцента) евро, представляващи адвокатско възнаграждение, като осъжда НОИ да заплати на „Борнели“ ЕООД сума в размер на 281,21 (двеста осемдесет и едно евро и двадесет и един евроцента) евро, представляващи разноски по делото. Искането на дружеството за изменение на решението в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за размера над 255.65 евро е оставено без уважение. За да постанови този резултат, съдът приема, че при постановяване на решението действително се е произнесъл само за дължимото адвокатско възнаграждение, но не и за заплатената от дружеството държавна такса за образуване на делото, която също трябва да бъде възмездена. В тази връзка искането за изменение на решенето в частта за разноските е преценено за основателно в тази си част и сумата от 25,56 евро е прибавена към задължението на НОИ. Искането за увеличаване размера на адвокатското възнаграждение е прието за неоснователно. Според съда делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а всички аргументи на частния жалбоподател в обратна насока са приети за неоснователни. С оглед изложените оплаквания в частната жалба предмет на съдебен контрол в настоящото производство се явява определение № 7837/16.06.2026г, чието релевантно съдържание за размера на присъденото адвокатско възнаграждение произтича от поправянето му с определение № 8207/24.06.2026г. В този смисъл не е налице неяснота кой акт се оспорва, нито какво точно се иска от касационната инстанция и частната жалба, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. С обжалваното определение съдът необосновано и в нарушение на материалния закон е уважил изцяло възражението на другата страна за прекомерност и е отказал да измени размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение като ги увеличи до реално заплатения. Присъденият размер от 255,65 евро е занижен предвид предоставената по делото адвокатска услуга до приключване на съдебното дирене, изразяваща се в направени доказателствени искания, явяване в две съдебни заседания (без правно значение е причината за провеждане на второто, а само необходимостта му и присъствието на адвоката), анализиране на събрани писмени и гласни доказателства. Действително, не е налице основание за присъждането му в претендирания размер от 357.90 евро предвид обема на свършената от адвоката работа, както и липсата на правна сложност на казуса по делото, но е налице основание за определянето му в по - висок размер, а именно 300 евро. По тези съображения и на основание чл. 236 вр. с чл. 222, ал. 1 АПК обжалваното определение следва да се отмени, а вместо това се измени решение № 5762/08.05.2026 г. по адм. д. № 46/2026г по описа на Административен съд Варна в частта за разноските като се увеличат с 44.35 евро присъдените такива за адвокатско възнаграждение. Неоснователно е искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски за настоящото производство, тъй като по своята правна същност то не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените разноски в първата инстанция. Общата норма на чл. 81 от ГПК, приложима на основание чл.144 от АПК, съгласно която във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, се отнася до актовете, с които спорът се разрешава по същество. Определенията на съда, постановени в производство по чл. 176а от АПК, по какъвто ред е постановено обжалваното определение, не са актове, с които се разрешава материалноправен или процесуалноправен въпрос по административно дело или свързано с него частно производство, а касаят изменение или допълнение на постановения вече съдебен акт за съответната инстанция. Именно този акцесорен характер не определя производствата, в които се обжалват актове по чл.176а АПК, като самостоятелен правен спор, поради което за тях не се дължат разноски. Водим от горното и на посоченото правно основание, Върховният административен съд