Решение № 2362 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4629/2012 г.

Решение № 2362 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4629/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Ясен Георгиев Янев от гр. Хасково, ул. "Александър Стамболийски" № 20 против решение № 472 от 28.02.2012 г. постановено по адм. д. № 2467/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 131100230 от 15.04.2011 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 808/22.06.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението - Пловдив при ЦУ на НАП, с който му е определен допълнително данък по чл. 35 ЗОДФЛ за 2004 г. в размер на 4 490.03 лв. и прилежащи лихви в размер на 3 409.51 лв. и осъден да заплати съдебни разноски в размер на 566 лв. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като са изложени съображения, че съдът като не е признал договора за заем на съпругата му е подложил на съмнение цялата философия на облигационното право и е действал не като арбитър, а като правен отдел на данъчната администрация. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и се постанови друго, с което да се уважи жалбата срещу ревизионния акт с всички произтичащи от това правни последици. Ответникът - директор на Дирекция "ОУИ" Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура не дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Върховният административен съд, осмо отделение, след като извърши проверка на решението с оглед изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК и посочените в жалбата пороци на първоинстанционното решение, прие следното: Ревизионното производство се е развило в хипотезата на чл. 122, ал. 1 ДОПК. Приходният орган е констатирал несъответствие между декларираните и/или получените доходи и имущественото и финансово състояние на лицето, поради което е приел, че е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, и основата за облагане с данък по чл. 35 ЗОДФЛ за периода 1.01.2004 г. - 31.12.2004 г. следва да бъде определена по специалния ред на чл. 122 ДОПК. На ревизираното лице е връчено уведомление с изх. № 1290/13.01.2011 г., получено от него на 17.01.2011 г. На основание чл. 124, ал. 3 ДОПК същото е декларирало имущественото си състояние за проверявания период с декларация, входирана на 27.01.2011 г. След анализ на събраната в хода на ревизията информация, изготвяне на общ паричен поток на семейството за 2004 г. и съпоставка на получените приходи и направените разходи, органите по приходите са установили превишаване на изразходваните парични средства над получените такива общо в размер на 36 403.63 лв., от които за жалбоподателя 18 203.82 лв., в резултат на което е определена данъчната основа за облагане с данък по чл. 35 ЗОДФЛ за 2004 г. за жалбоподателя съгласно чл. 122, ал. 2 ДОПК в размер на 41 939.82 лв., а не декларирания размер от 23 736 лв. по ГДД за 2004 г., в резултат на което допълнително му е начислен ДОД в размер на 4 490.03 лв. и лихви за просрочие в размер на 3 409.51 лв. Първоинстанционният съд е обсъдил доводите на страните и представените писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, както и относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК за определяне на данъчната основа за облагане, в резултат на което е стигнал до законосъобразния и обоснован извод за неоснователност на жалбата. Правилно съдът е приел, че с оглед тежестта на доказване, установена чрез презумпцията за вярност на отразените в РА констатации по силата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, жалбоподателят не е оборил констатациите на ревизиращия орган. Съдът е обсъдил и представения с възражението срещу ревизионния доклад договор за заем от 17.01.2004 г., сключен между съпругата на жалбоподателя Милена Георгиева Янева, в качеството й на заемополучател и Наско Иванов Ванчев от с. Книжовник, община Хасково, в качеството му на заемодател, разписка от 17.01.2004 г. за получаване на сумата от 25 000 лв. и разписка от 28.12.2008 г. за връщане на същата сума, съвместно с останалите доказателства по делото, и е стигнал до обоснования извод, че този договор е частен писмен документ, съставен в хода на ревизията, след изготвянето на РД и е с недостоверна дата. Този извод се споделя и от касационната инстанция. Безспорно е по делото, че при започване на ревизията жалбоподателят и съпругата му са подписали декларации по чл. 124, ал. 3 ДОПК, в които не са посочили получен заем на 17.01.2004 г. от Наско Ванчев. Едновременно с това са декларирали, че в началото на ревизирания период не притежават налични парични средства в брой. В декларациите изрично е записано, че при посочване на неверни данни, лицата носят наказателна отговорност. В тази връзка правилно и обосновано първоинстанционният съд е зачел доказателствената сила на декларациите по чл. 124, ал. 3 ДОПК, а не на договора и разписките, които не се ползват с материална доказателствена сила, обвързваща съда. С оглед наличието на основание по чл. 121, ал. 1, т. 7 ДОПК за прилагане на особения ред за определяне на основата за облагане с данък върху общия доход за 2004 г. и с оглед тежестта на доказване и приложените по делото доказателства следва да се приеме, че първоинстанционният съд е формирал законосъобразни и обосновани правни изводи. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ищецът няма право на разноски, а на ответника на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК е присъдено възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат с първоинстанционното решение. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,