Определение № 8 от 04.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 544/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Държавно ловно стопанство „Н.” ТП, [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Р. Д., срещу разпореждане от 08.10.2012г. по гр. дело №1188/2012г. на Бургаския окръжен съд за издаване на изпълнителен лист. Жалбоподателят излага доводи за недопустимост на разпореждането, поради това, че е постановено от въззивния вместо от първоинстнационния съд. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното разпореждане въззивният съд е постановил издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила съдебно решение в осъдителната част, с която настоящият жалбоподател е осъден да заплати на ищеца С. Х. Н. обезщетение по чл.225 КТ в размер на 6578,40 лева. Неоснователни са доводите, основани на чл.405,ал.2 ГПК, тъй като първоинстанционният съд е компетентен да издава изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно решение, но не и ъвз основа на невлязло в сила осъдително въззивно решение. Съгласно същата разпоредба компетентен да издаде изпълнителен лист въз основа на такова решение е съдът, който го е постановил. Това е така, защото осъдителното решение на въззивния съд е акт, който подлежи на незабавно изпълнение по силата на закона. Ето защо в този случай компетентен да издаде изпълнителния лист е съдът, постановил въззивното решение. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.