Определение № 10081 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9193/2024 г.

Производството е образувано по частна жалба от Е. Д. М. срещу Определение № 6947/30.05.2024г., постановено по адм. д.№ 4297/24г. от Административния съд София-град. В жалбата, с характер на частна жалба се иска отмяна на определението. Ответникът по частната жалба - началникът на Затвора - [населено място] не изразява становище по нея. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява като недопустима частната жалба на М. в една част по следните съображения: С обжалваното определение М. е освободен от заплащане на държавна такса за производството по адм. д.№ 4297/24г. по описа на АССГ; оставено е без уважение искането му да му бъде предоставена правна помощ и без разглеждане жалбата му срещу "мълчалив отказ" на началника на Затвора - [населено място] да направи предложение до прокурора за прекъсване изтърпяването на наказанието лишаване от свобода на осн. чл.448, вр. с чл.447 от НПК въз основа на жалба вх.№ 7738/16.04.24г. и жалба вх.№ 7739/16.04.24г. на Затвора [населено място]; прекратено е производството по адм. д.№ 4297/24г. по описа на АССГ; жалбата на М., касаеща негово искане за прилагане на чл.447 НПК е изпратена на Софийска градска прокуратура. М. няма интерес от обжалване на определението в частта, в която е освободен от заплащане на държавна такса за производството по адм. д.№ 4297/24г. по описа на АССГ и в частта, в която жалбата му, касаеща негово искане за прилагане на чл.447 НПК е изпратена на Софийска градска прокуратура. В тази част определението на съда е благоприятно за него, поради което той няма интерес от обжалването му. По тези съображения и на осн. чл.236 вр. с чл. 210, ал.1,вр. с чл. 228, вр. чл.159, т.4 АПК, жалбата( с характер на частна жалба) в посочената част следва да се остави без разглеждане и производството в същата част се прекрати. В останалата част жалбата / с характер на частна жалба/ е неоснователна. Правилна е преценката на административния съд, че по жалбите на М., с които е сезирал началника на Затвора-[населено място] с искане за прекъсване изпълнението на наказанието му, не се формира отказ, представляващ индивидуален административен акт - нито изричен, нито мълчалив. Налице е установена съдебна практика по въпроса (Определение № 9328/3.09.2015г. на ВАС по адм. д.№ 9413/15г.; Определение № 12358/15.10.2018г. на ВАС по адм. д.№ 12314/18г.; Определение № 10083/22.07.2020г. на ВАС по адм. д.№ 6293/20г. и др.). С оглед недопустимостта на производството пред административния съд, последният правилно е преценил като неоснователна молбата на М. за предоставяне на правна помощ. По тези съображения и на осн. чл. 236 вр. с чл. 221, ал.2 АПК следва да се потвърди обжалваното определение, в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на М. срещу "мълчалив отказ" на началника на затвора и в частта, в която е оставане без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ. Воден от горното и на посочените правни основания, Върховният административен съд