Решение № 4238 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7941/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от областен управител на област Стара Загора против решение №2661/26.06.2025 г. постановено по адм. дело №417/2025 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за издаване на акта в съответствие с материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е преценил, че в казуса намират приложение разпоредбата на чл. 38, ал 2 от Закон за общинската собственост (ЗОбС), както и чл. 46, ал. 1, т. 3 от НРПУРОС (Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинската собственост на Община Стара Загора). Иска се отмяна на съдебния акт. Не се претендират разноски. Ответната страна – Общински съвет - Стара Загора, чрез ст. юрисконсулт Д. Желязкова, в писмено становище оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Отправя искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, но по съображения различни от изложените в нея. Производството пред Административен съд - Стара Загора е образувано във връзка с оспорване по реда на чл. 45, ал. 11 от ЗМСМА от областния управител на област Стара Загора на решение № 1069/27.03.2025г. на Общински съвет - Стара Загора, с което е изменено и потвърдено решение № 956/27.02.2025г. на общинския съвет. Съдебният състав е приел, че предмет на оспорване и на съдебен контрол за законосъобразност е Решение №956/27.02.2025г. на Общински съвет - Стара Загора, прието повторно с Решение № 1069/25.03.2025г., на основание чл.45 ал.9 и в срока по чл.45 ал.7 от ЗМСМА. Посочил е, че допълването на мотивите, без промяна на волеизявлението на административния орган не е изменение на върнатия за ново обсъждане акт, а повторно приемане. Приел е още, че жалбата на областния управител е допустима, подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на оспорване акт. С решение №2661/26.06.2025 г. постановено по адм. дело №417/2025 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, съдът е отхвърлил оспорването на областния управител на Област Стара Загора срещу решение № 956/27.02.2025г., потвърдено с решение № 1069/27.03.2025г. на Общински съвет - Стара Загора. Постановеното съдебно решение е недопустимо. Неправилно съдът е приел, че предмет на оспорването пред него е решение №956/27.02.2025г. на Общински съвет - Стара Загора. Видно от съдържанието на Заповед № АК-01-ЗД-20/14.04.2025г. на областния управител на област Стара Загора, оспорването е насочено единствено срещу решение № 1069/27.03.2025г. на Общински съвет - Стара Загора. Съдът не е сезиран с оспорване на решение № 956/27.02.2025г. на ОбС Стара Загора, поради което недопустимо го е разгледал и произнесъл по неговата законосъобразност. Първоначално приетото решение на общинския съвет е акт, неподлежащ на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. Според т. 1 от Тълкувателно решение № 3/25.07.2023 г., постановено по тълкувателно дело № 5/2022 г. на ОСС от I и II колегии на ВАС, в производството по оспорване на решение на общински съвет по смисъла на чл. 45, ал. 11 във връзка с ал. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, предмет на съдебен контрол е второто решение на общинския съвет, с което се изменя или потвърждава първоначално приетото решение. Това е така, защото реално след като е било оспорено първоначално взетото решение на общинския съвет, това решение не е влязло в сила, поради което не представлява годен за обжалване акт. Нормата на чл. 45 от ЗМСМА регламентира едно своеобразно право на вето върху актовете на общинския съвет от страна на кмета на общината и областния управител, което съответно се явява пречка тези актове да влязат в сила и да породят правни последици, преди да бъдат разгледани повторно. При новото разглеждане на акта от общинския съвет всъщност се започва наново процедурата по издаването му. Първоначално приетият от общинския съвет акт всъщност е междинен такъв и е само част от процедурата по приемането на крайния акт и като такъв неговата законосъобразност ще бъде преценявана от съда наред с всички други предпоставки, изискуеми от процесуалния закон. Първоначалният акт на общинския съвет не може да бъде предмет на оспорване, тъй като съгласно чл.45, ал. 7 ЗМСМА не влиза в сила, т. е. той не е годен да породи правни последици и следователно е недопустим за оспорване. Приемайки обратното, в противоречие с т. 1 от Тълкувателно решение № 3/25.07.2023 г., постановено по тълкувателно дело № 5/2022 г. на ОСС от I и II колегии на ВАС, както и с волята на областния управител, обективирана в Заповед № АК-01 -ЗД-20/14.04.2025г., съдебният състав на Административен съд – Стара Загора е постановил недопустим съдебен акт. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва да се произнесе и по разноските, съгласно чл.226, ал.3 от АПК. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение