Определение № 3714 от 07.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2540/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Д. К. от [населено място] срещу разпореждане № 1208 от 14.01.2026 г. по в. гр. д. № 11926/2023 г. на Софийския градски съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила въззивно решение № 3270 от 28.05.2025 г., допълнено с решение № 5699 от 17.09.2025 г., постановени по същото дело, за присъдената законна лихва върху сумата от 80 847 лв. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е и основателна по следните съображения: С решение № 3270 от 28.05.2025 г., допълнено с решение № 5699 от 17.09.2025 г., постановени по в. гр. д. № 11926/2023 г. на Софийския градски съд, е извършена съдебна делба между Е. Д. К. и Б. Д. Ф. – П. по реда на чл. 353 ГПК, като на Е. Д. К. е предоставен в дял апартамент № 24, с идентификатор *****, находящ се в [населено място], бул. „К. А. Д. - К.“ № 62, [жилищен адрес] заедно с избено помещение № 8, таван № 18, и 1,973% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, и същата е осъдена да заплати на Б. Д. Ф. – П. за уравнение на дяловете сумата от 80 847 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от влизане в сила на решението до окончателно й изплащане. С молба с вх. № 2837 от 12.01.2026 г., последната е поискала да й бъде издаден изпълнителен лист за законната лихва върху сумата от 80 847 лв., като с обжалваното разпореждане Софийският градски съд е приел така подадената молба за основателна и е разпоредил издаването на изпълнителен лист. Обжалваното разпореждане е неправилно. Въззивното решение в частта, с която е извършена делбата на недвижимите имоти по реда на по чл. 353 ГПК не е влязло в сила. Б. Д. Ф. - П. е подала касационна жалба против него и в частта за стойността на дяловете, респ. за паричното уравнение. В тази част то е постановено по конститутивен иск за делба и е конститутивно. Нормата на чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК определя като изпълнително основание само невлезлите в сила въззивни осъдителни решения. Следователно невлязлото в сила решение на въззивната инстанция, с което са присъдени суми за уравнение на предоставените в дял недвижими имоти при извършване на делбата, респ. за законна лихва върху тях, като конститутивно не съставлява изпълнително основание. За него въззивният съд не може да издаде изпълнителен лист преди да е влязло в сила. Разпореждането за издаване на такъв е неправилно, поради което същото следва да бъде отменено, а издаденият изпълнителен лист - обезсилен. С оглед обстоятелството, че производството по делото е образувано без страната да е заплатила дължимата държавна такса, същата следва да бъде събрана по реда на чл. 77 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, II г. о.,