Определение № 1853 от 03.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1235/2024 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ответника Национално бюро на българските автомобилни застрахователи срещу определение на Софийски апелативен съд. Ищецът В. Ц. оспорва жалбата. След като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, съдът прие следното. С определение от 14.02.2024 г., влязло в сила, след като не е допуснато касационното му обжалване, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявения иск по чл. 515, ал. 1, т. 1 КЗ. С обжалваното в настоящото производство определение от 03.04.2024 г. съдът е оставил без уважение молбата на ответника за допълване на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на определението от 14.02.2024 г. с присъждане на направените за въззивното частно производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2310 лв. Извода за неоснователност на искането съдът е мотивирал със съображенията, че независимо от направеното с отговора на частната жалба на ищеца искане за присъждане на разноски, доказателствата за извършването им са представени едва с молбата по чл. 248 ГПК, както и че в същия момент е направено и уточнението, че тези доказателства са били представени пред първоинстанционния съд. Определението е неправилно. Основателно е оплакването в частната жалба, че доказателствата за заплащане на адвокатското възнаграждение са били представени своевременно. След като е депозирал отговор на частната жалба на 16.08.2023 г., ответникът на 18.08.2023 г. (последния ден от срока за отговор) е подал и молба с искане да му бъде присъдено като разноски и заплатеното за отговора адвокатско възнаграждение в размер на 2310 лв., като с молбата е представил и фактура от 15.08.2023 г. и извлечение от посочената във фактурата банкова сметка. От последните се установява, че действително между ответника и упълномощеното от него адвокатско дружество е било уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2310 лв. за подаването на отговора на частната жалба по същото дело. С оглед изложеното неправилен е изводът на съда, че доказателствата за извършване на претендираните разноски са представени едва с молбата по чл. 248 ГПК. Тези доказателства са представени своевременно, в рамките на процедурата по администриране на частната жалба и преди изтичането на срока за отговор, поради което е следвало да бъдат съобразени от въззивния съд при разрешаването на въпроса за отговорността за разноски в частното производство. С оглед своевременното представяне на доказателствата без значение е обстоятелството, че едва с молбата по чл. 248 ГПК ответникът е уточнил, че доказателствата са представени пред първата инстанция, доколкото служебно задължение на въззивния съд е да съобрази всички надлежно и своевременно направени и представени искания и доказателства, което задължение в случая съдът е отказал да изпълни. По изложените съображения направеното искане за допълване е основателно и следва да бъде уважено. Претендираните разноски обаче следва да бъдат присъдени само частично с оглед основателността на направеното от ищеца с отговора на молбата по чл. 248 ГПК възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното възнаграждение, макар и обосновано единствено с довода, че частното производство е разгледано в закрито заседание. При съобразяване на действителната степен на фактическа и правна сложност на предмета на частното производство (по допустимостта на предявения иск по чл. 515, ал. 1, т. 1 КЗ при липса на проведена процедура по чл. 516 КЗ) претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени в размер на 300 лв. С тези мотиви съдът