Определение № 5191 от 20.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3240/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на М. И. Д., за отмяна на влязлото в сила Решение №10670 от 23.11.2022 г. по административно дело №7887/2021 г. на Върховния административен съд, Пето отделение, с което е отменено Решение №125 от 07.06.2021 г. по адм.д. №286/2020 г. на Административен съд - Ямбол В ЧАСТТА, с която Областна дирекция на МВР - Бургас е осъдена да заплати на М. И. Д. от гр. Бургас обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на неправомерното и незаконосъобразно обработване на личните му данни, въведени и съхранявани в информационните фондове на МВР във връзка със ЗМ №373/14.03.1996 г., ЗМ №397/18.03.1996 г. и ЗМ №828/05.06.1998 г. по описа на РУ 02 Бургас, за времето след изтичане на погасителната давност за деянията до момента на заличаването им на 14.12.2015 г., в размер на 2 000 (две хиляди) лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.12.2015 г. до окончателното й изплащане, и В ЧАСТТА, с която ОДМВР - Бургас е осъдена да заплати на М. И. Д. сумата в размер на 510 (петстотин и десет) лв., съдебни разноски за първоинстанционното производство, и вместо него е отхвърлен като неоснователен предявения от М. И. Д. срещу ОДМВР – Бургас иск за неимуществени вреди, претърпени в резултат на неправомерно и незаконосъобразно обработване на личните му данни, въведени и съхранявани в информационните фондове на МВР във връзка със ЗМ №373/14.03.1996 г., ЗМ №397/18.03.1996 г. и ЗМ №828/05.06.1998 г. по описа на РУ 02 Бургас, за времето след изтичане на погасителната давност за деянията до момента на заличаването им на 14.12.2015 г., за сумата от 2 000 (две хиляди) лв. и е оставено в сила решението в останалата му част. Искателят сочи основанието по чл. 239, т. 1, предл. второ АПК. Твърди, че на 15.01.2025 г. чрез гражданската организация «Пловдивски правен комитет» се е снабдил с: 1. Инструкция № 1-90/24.12.1993 г. за организация на работата по полицейската регистрация на лицата, извършили престъпления от общ характер и Инструкция № 1-60/01.09.1994 г. за допълване на Инструкция № I- 90/24.12.1993 г. за организация на работата по полицейската регистрация на лицата, извършили престъпления от общ характер. Тези инструкции са били вътрешно ведомствени, поверителни документи, а не явни и общодостъпни. За молителя те представляват нови писмени доказателства от съществено. значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната поради липсата им на явност. Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия, счита, че искането е процесуално недопустимо по следните съображения: Процесното искане за отмяна на посоченото по-горе влязло в сила съдебно решение, е подадено извън срока по чл. 240, ал. 1, т. 1, предл. последно АПК. Съгласно тази разпоредба, искането за отмяна се подава в тримесечен срок от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство – в случаите по чл. 239, т. 1 АПК, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. Решението, което е предмет на настоящия извънинстанционен контрол е влязло в законна сила на 23.11.2022 г. - датата на постановяване решението на касационната инстанция, което е необжалваемо. Искането е подадено пред Административен съд - Ямбол с вх. №275 на 04.02.2025 г., повече от година след изтичането на преклузивния едногодишен срок по чл. 240, ал. 1, т. 1, предл. последно АПК, поради което се явява просрочено. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,