Решение № 851 от 22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11301/2017 г.

Решение № 851 от 22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11301/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от В. П. В. от гр. Б., ж. к. "Б. М.", бл. ..., вх. "...", ет. ..., подадена чрез адв. А. срещу решение № 1184 от 28.06.2017 г., постановено по адм. дело № 2056/2016 г. по описа на Административен съд - Б.. К. твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда, че не е била надлежно представлявана от изпратения от нея пълномощник, въпреки наличното нотариално оформено пълномощно представено по делото, не е представен Акт обр. 15 от който да е видно, че е приела обектите от строителя, неправило е прието, че синът й в качеството на неин пълномощник не е изразил съгласие за предоставяне на достъп. Подробно в обстоятелствената част на касационната жалба излага доводи по същество на спора. Моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него ВАС да постанови друго, с което да се уважи жалбата й срещу заповедта на Директора на ЦАУ "Зора" - О. Б.. Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се представлява. От същия по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно - за правилност на атакувания съдебен акт. Твърди, че изводите на съда съответстват на приложимия материален закон и са в съответствие със събраните по делото доказателства. С молба от 24.10.2017 г. представя решение № 1120 от 27.07.2017 г. постановено от БРС, с доводи, че е налице влязло в сила решение по същия спор, с който е сезиран и Върховния административен съд, което води до пререшаване на спора. Заинтересованите страни: Д. Т. Т., С. К. Р., В. Б. К., А. К. К., И. Д. С., И. Т. С., Я. Г. Г., Р. М. К., С. Х. С., Д. Х. К., С. С. И., Т. Х. Т., Р. И. К., Г. П. Б., И. Г. Ц., Р. И. Б., С. Г. Д., Н. С. Д., С. С. Р., С. Н. Г., Г. Н. М., А. В. М., Т. П., П. Г. Б., М. Г. Б., "Ц. Б." ЕООД Р. П., "Б. И." АД, Г. Б., като наследник на К. Б., редовно призовани, не изпращат представители и не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АС - Б. е образувано по жалба на В. В. срещу Заповед № 2629 от 29.09.2016 г., издадена от Директора на ЦАУ - О. Б., с която заповед касаторката е задължена, като собственик на обекти в сграда № 1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 07079.607.361 по кадастралната карта на Б., с административен адрес гр. Б., ж. к. "Лазур", бл. ..., да осигури необходимия достъп до магазини по приложена схема, за да се извършат необходими СМР. Съдът е отхвърлил жалбата. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 54а от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) административен орган, в изискуемата от закона форма. Първоинстанционният административен съд е заключил, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, налице е редовно уведомяване на адресата за отпочналото административно производство по издаване на административния акт по смисъла на чл. 26 АПК. Административният акт съдържа всички изискуеми по чл. 59 АПК реквизити, както и подробни мотиви за постановяването му. Съдът е приел, че обжалваният акт е постановен и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Развил е съображения, че съгласно чл. 54а, ал. 1 от ЗУЕС при прието решение от общото събрание на собствениците за извършване на дейности по чл. 6, ал. 1, т. 12 и отказа за осигуряване на достъп от страна на собственик, кметът на общината или оправомощено от него лице както е в конкретния случай издава заповед, с която задължава собственика да осигури необходимия достъп. Установено е по делото, че на 2.06.2016 г. е проведена среща, на която е присъствал представител на касаторката, но същият не се е легитимирал и не е представил пълномощно, за да установи представителната власт. Съставени са били два протокола от присъстващите, които констатират различни обстоятелства на проведената среща. След като е анализирал в съвкупност събраните доказателства, съдът е приел, че представителят на касаторката Венкова не е декларирал съгласие от нейно име да осигури достъп, нито пък се е легитимирал с пълномощно, но е отразено качеството му на пълномощник в съставените два протокола. По тези съображения съдът е заключил, че оспореният по делото административен акт е правилен и законосъобразен и е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на доказателствата по делото и становищата на страните съдът правилно е определил рамките на спора, който се отнася до наличие на отказ от страна на В. да осигури достъп за извършване на СМР. С обжалваната заповед касационната жалбоподателка е задължена да осигури достъп през притежаваните от нея имоти /магазини/ за извършване на необходимите строително-монтажни работи /СМР/. Приложимите норми, регламентиращи реда на "осигуряване на достъп" са чл. 54а, ал. 1 и чл. 6, ал. 1, т. 12 от ЗУЕС. В съответствие с тях оспорената заповед е издадена от компетентен орган - директора на Център за административни услуги "Зора" - О. Б.. К. на О. Б. със Заповед № 1842/14.07.2016 г. оправомощава директора на ЦАУ при О. Б. да извършва проверки и издава заповеди при наличие на условията и по реда на чл. 54а от ЗУЕС. С касационната жалба се оспорват наличието на предпоставките за издаване на обжалваната заповед. Условията за "предоставяне на достъп" през чужд имот са установени с нормата на чл. 54а от ЗУЕС. В нея е посочено, че при прието решение от общото събрание на собствениците и/или сдружението на собствениците за извършване на дейности по чл. 6, ал. 1, т. 12 и отказ за осигуряване на достъп от страна на собственик до притежавания от него самостоятелен обект, кметът на общината или района или оправомощено от него длъжностно лице извършва проверка и издава заповед, с която задължава собственика да осигури необходимия достъп. Първото от условията - решение на общото събрание на ЕС е отразено в протокол от 26.05.2016 г. Това е решението по т. 4 от дневния ред, прието с гласовете на собствениците на 80,222 % от идеалните части от общите части на етажната собственост. Възражението на касационния жалбоподател за липса на ЕС, която да може да вземе това решение е неоснователно. По подадено заявление вх. № 94-01-25497/25.07.2013 г. в О. Б. на 5.08.2013 г. е съставена Регистрационна карта № 3-554 за регистриране процесната сграда в режим на етажна собственост, което обстоятелство е вписано в публичния регистър, като са определени и представителните и управленски органи. От касационния жалбоподател се оспорва и второто от условията, необходими за издаването на обжалваната заповед - отказ за осигуряване на достъп от страна на собственик на имот. Обосновано е прието от съда, че такъв е налице. Това се потвърждава от направения от съда анализ на констативните протоколи, съставени на 2.06.2016 г., които са 2 бр. с различно съдържание и правилно са анализирани от съда в съответствие и в съвкупност с останалите доказателства по делото, включително показанията на свидетели и проверката извършена от служители на О. Б.. О. представителната власт по силата на чл. 14 от ЗУЕС, няма пречка собственикът да бъде представляван от друго лице по силата на устно или писмено упълномощаване, но съществува задължение пълномощникът да се легитимира като такъв по реда на посочения текст от закона и това да бъде отразено. Обоснован е основния извод на съда, че са налице материалноправните основания за издаването на обжалваната заповед. В тази връзка неоснователни са развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на съдебното решение и сочените касационни основания не са налице. Видно от самите доводи на касатора основния спорен въпрос в хода на процеса (както се посочи и погоре в мотивите), по който са налице различни застъпени от страните тези е - предоставен ли е в действителност достъп до описаните имоти собственост на касаторката или не. Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло мотивите на съда за наличие на материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед. В хипотезата на нормата на чл. 54а, ал. 1 от ЗУЕС ясно и недвусмислено е посочено, че при прието решение на Общото събрание на собствениците за извършване на дейности по чл. 6, ал. 1, т. 12 и отказ за осигуряване на достъп от собственика на обекти, се задължава собственикът да осигури достъп с нарочен административен акт издаден по реда, предвиден в цитираната норма. Никъде в текста на нормата не се говори за това, че достъпът до обектите може да бъде придружен или да зависи от изпълнението на определени искания или да е под условия, каквито възражения са правени от касаторката В.. Неоснователен е и доводът на ответника по касационната жалба, че е налице влязло в сила друго съдебно решение по същия спор. Видно от представеното решение по гр. д. № 6122/2016 г. по описа на Бургаския районен съд, предмет на спора пред съда е бил констативният протокол от 2.06.2016 г. и производството се е развило по реда на чл. 43 от ЗУЕС. П. на съдебен контрол в настоящото производство образувано пред АС - Б. е административният акт, издаден по реда на чл. 54а от същия закон. Предвид изложеното, правилно административният съд е заключил, че административният акт съответства на приложимите към датата на издаването му материалноправни разпоредби. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,